Често се случва, когато пътуваме из страната да се отбиваме пътьом на интересни места. Обикновено в такива случаи не носим със себе си фотоапарат. А и не е необходимо, защото със съвременните телефони, които имат по няколко камери, можем да направим не по-лоши снимки. Надяваме се следващите примери да ви убедят в това.
Всички снимки в този етюд са направени с телефон Samsung Galaxy A72 с трите му камери, с еквивалент на 13, 24 и 76 милиметра.
Етъра
Музеят Етъра е единственият по рода си музей на открито в България. Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 и завършва през 1964 г. Реставрирани са съществуващите по поречието на река Сивек воденица, валявица и тепавица. Към тях от селата в околностите са пренесени ножарска и други занаятчийски работилници.
Архитектурният ансамбъл Занаятчийска чаршия представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, което е живяло в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
Калофер – Даскал Ботевото училище
Икономическият просперитет, относителната политическа самостоятелност и преди всичко честните и работливи калоферци допринасят за обособяването на града в средище на Българското национално Възраждане. Повишеното материалното благосъстояние на една част от населението и щедрите дарения на калоферските търговци и занаятчии, позволяват отделянето на значителни средства за развитието образованието.
Няколко години след създаването на Габровското училище през 1839 г. с помощта на калоферските търговци от Одеса е открито взаимно мъжко училище в двора на църквата „Св.Богородица”. През 1848 г. е завършен строежът на новото мъжко четирикласно училище, а старото е превърнато в девическо. Училището е изградено по инициатива на Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. Добре подготвените учители, някои от тях и изтъкнати книжовници, издигат Калоферското училище между първите в страната.
Трявна
Град Трявна се намира в централната част на България. Градът е разположен в подножието на северните склонове на Стара планина.
Според исторически данни в миналото тракийски племена са населявали района около днешния град. Селище има и през ХVІІІ в., а през ХІХ градът вече е културен и занаятчийски център. В периода на Възраждането (XVIII – XIX в.) в Трявна възниква Тревненската художествена школа.
И днес Трявна продължава да пази възрожденския си дух. В центъра се намира един от символите на Трявна – Часовниковата кула. Строена е през 1814 г. и височината й е 21 м. Кулата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Постиженията на Тревненската художествена школа могат да бъдат разгледани в няколко музея. Известните резбовани слънца се намират в Даскаловата къща. Те са дело на майсторите Иван Бочуковеца и Димитър Ошанеца, които през 1808 г. се състезават, за да докажат уменията си. На хълм над Трявна се намира Музеят на иконата, който пази образци на Тревненската иконописна школа. В него са изложени над 160 оригинални икони и инструменти на зографи от Трявна.
До Даскаловата къща се намира Славейковата къща – в нея поетът Петко Славейков (1827 – 1895 г.) и съпругата му Ирина отглеждат всичките си деца. Със специална документална експозиция е представен творческият път на Петко и сина му – поета Пенчо Славейков.
Елена
Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 г.) и в Търновското въстание през 1862 г.
В годините на османското владичество Елена постепенно се изгражда като административен, занаятчийски, търговски и културно-просветен център. Основен поминък на местното население били земеделието, скотовъдството и занаятите. Т.нар. „златно време” на Елена е през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато в града и района процъфтявали занаятите – тъкането на губери, бояджийство, мутафчийство (изработка на изделия от козината на домашни животни) и др. Икономическият просперитет на града в началото на ХІХ век е основа и за развитие на културните и просветни процеси. Днес в град Елена са запазени голям брой къщи и обществени постройки от различни архитектурни периоди. Близо 200 са паметниците на културата, а седем от тях са с национално значение.
Един от тях е архитектурно историческия комплекс “Даскалоливницата”. Това е първото българско педагогическо училище и е наречено така от Петко Рачов Славейков – самият той също е негов възпитаник. Името ѝ е по аналогия със свещоливниците, където се отливат свещи – в Даскалоливницата се “отливали” даскали.
Копривщица
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Легендата разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин, където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица „Авраталан“ – женска поляна, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.
На 20 април 1876 г. избухва Априлското Въстание. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски.
Боженци
Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на Габрово и 6 km западно от Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка)
Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи с 32 дюкяна, покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм. Голяма част от къщите са на два етажа. Първият се използвал за дюкян, а на втория живеели стопаните.
През 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват.
Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачницата, кожухарската работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък с дървена преса.
Photo ebook 24.08.2021