Помня времето на класическата фотография, когато получавах в пощата си едни рекламни каталози с фотографски филтри. Имаше какви ли не – блър филтри, спийд филтри, софт филтри, градиентни, ефектни, за звездички… Десетки филтри, които бяха изместени и заменени от фотошоп и другите редактиращи програми. Само поляризационните и неутралните филтри няма как да бъдат софтурено имитирани. Те са много често използвани в пейзажната фотография.
Неутралният филтър е на практика едно тъмно стъкло, което ограничава светлината, която минава през обектива.
Това е необходимо, в случай че през деня, когато е светло искаме да постигнем бавни скорости на затвора, за да размажем движещи се води или облаци. По този начин, с присъствието на резки и нерезки обекти в кадъра, пресъздаваме по-убедително усещането за динамика и движение. В някои случаи, когато експонациите са прекалено дълги – усещане за покой.
Неутралните филтри могат да бъдат с различна плътност. Различните плътности спират различно количество от светлината, която трябва да премине през обектива.
ND 2 редуцира 1 f-stop от светлината (намалява една стойност на блендата, скоростта или ИСО-то)
ND 4 – 2 f-stop
ND 8 – 3 f-stop
ND 16 – 4 f-stop
ND 32 – 5 f-stop
ND 64 – 6 f-stop
ND 100 6.2/3 f-stop
ND 128 – 7 f-stop
ND 256 – 8 f-stop
ND 400 – 8.2/3 f-stop
ND 512 – 9 f-stop
ND 1000 (1024) – 10 f-stop
Така можем да изчислим, каква скорост трябва да нагласим на фотоапарата, след като поставим съответния НД филтър. Фотоапаратите могат да пресмятат и да нагласят автоматично скорости само до 30 секунди, за по-дълги експонационни времена, трябва ние да си направим сметките.
Примерно при едни и същи настройки на блендата и исото, ако апаратът ни показва скорост на затвора от 1/125 сек., ако сложим НД 8, скоростта вече ще бъде 1/15 сек. (Понеже сваля с три стопа, трябва числото 125 три пъти да го разделим наполовина). При НД 1000, скоростта вече ще бъде 8 секунди.
Можем да извършваме тези действия на ум, но много по-лесно е да си изтеглим приложение за телефона, което дори е съчетано с таймер.
Така нещата се опростяват максимално. Нагласяваме апарата, виждаме какви стойности на скоростта отчита, превключваме в режим BULB (ако ще снимаме със скорости по-бавни от 30 сек.), поставяме НД филтъра, задаваме на приложението първоначалната скорост, която апаратът ни е показал и номера на НД-то и включваме таймера. В същото време с дистанционното активираме затвора на фотоапарата. Когато таймерът ни подаде звуков сигнал, с дистанционното прекъсваме експонацията и снимката е готова.
Хубавото на тия дълги експонации е, че много трудно можеш да преекспонираш или недоекспонираш кадъра, ако се разсееш.
Колкото е по-дълга експонацията, толкова е по-голям толерансът. При експонация, примерно от 4 минути, ако сбъркаш с една минута, това ще е 1/4 f-stop, почти няма да се усети в картинката.
По този начин, с НД филтри и много дълги експонации можем да снимаме многолюдни пространства без хората в тях. Защото хората се движат и не оставят следи в кадъра. Ето един кадър от Венеция, привечер, когато улиците са пълни с хора, а каналите с лодки. Единствено няколко лодки са оставили светли следи.
Когато купуваме НД филтри е добре да избираме от познати и проверени марки. Наистина са по-скъпи, но не си струва да си дадем парите за някое неизвестно къде произведено стъкло, което променя непоправимо цветовете в кадъра и дори да сме снимали в РОУ, не можем да оправим картинката. Попадал съм на некачествени НД филтри, които направо изрязват част от светлинния спектър и после определени цветове липсват в изображението.
Variable ND Filters, сиреч такива с променлива плътност също не бих препоръчал, особено от по-евтините. Те представляват два поляризационни един върху друг, две решетки, които се наслагват една върху друга, и много често също променят цвета в картинката. А някои дори намаляват разрешителната способност на обектива и размазват в известна степен изображението.
Използването на неутрални филтри изисква апаратът да бъде поставен на статив.
Поляризационният филтър представлява решетка, която пропуска лъчите, които преминават под определен ъгъл и спира лъчите, които преминават под друг ъгъл към обектива. По този начин могат да се изчистват част от паразитните отражения на светлината върху повърхностите. Затова, като снимаме с поляризационен филтър, снимките ни имат по-наситен и истински цвят. Особено видим е ефектът при снимане на водни повърхности.
Този филтър не може да се имитира софтуерно, защото ако камерата не е видяла какво има зад отражението, няма софтуер който да го покаже на снимката. В следващите два кадъра, от ляво морето е синьо, защото небето се отразява в него. Но в десния кадър, където има поляризационен филтър, морето е зелено, защото отражението от повърхностния слой на водата е премахнато и камерата вижда реалния цвят на водата и пясъка под нея.
Като спира част от лъчите, поляризационния филтър намалява достигащата светлина до матрицата. Ефектът е, че обективът “става по-тъмен” с около две бленди. Затова е препоръчително, когато светлината е слаба, сутрин и вечер, да сваляме филтъра. В такива случаи и ефектът му е по-слаб.
Възможна е комбинацията от поляризационен и НД филтър един върху друг.
Компютърът и камерата ще направят света познаваем за всекиго, макар че ще боравим с една виртуална реалност, която ще замести собствените ни сетива.
Бил Гейтс