JPEG стандартът носи името на групата, която го е създала – Joint Photographic Experts Group. JPEG форматът извършва компресия с минимална загуба на качество, като изследва пикселите в блокове 8×8 – т.е. 64 пиксела наведнъж. JPEG компресира изображението, като извършва следните стъпки:
– усреднява цветовете в блока
– поставя средната стойност в горния ляв пиксел
– записва, че един пиксел в блока използва три пълни байта данни
– приписва на останалите 63 пиксела съкратени стойности, в зависимост от това, колко са близки до средната
– изследва останалите 63 пиксела в блока .
– ако пиксела се доближава до осреднената стойност, JPEG го сменя със средния цвят.
При JPEG формата има загуби на информация в зависимост от степента на компресия, но въпреки това, той е най-удобният формат за запис при любителските цифрови фотоапарати, тъй като загубата на качество е малка и на практика не се забелязва. Този формат пести много място на картата и се обработва и записва лесно и бързо от софтуера на фотоапарата, което е важно от потребителска гледна точка.
Например, фотоапаратът Sony A7iii има 3 настройки за ниво на компресия на JPEG (*.JPG) изображението – Extra Fine, Fine и Standart, при което върху SD карта с обем на паметта 32GB се събират съответно около 2000, 3500 и 5000 снимки , с разделителна способност 24 mp, в зависимост от избраното ниво на компресия. Винаги трябва да се взема под внимание, че използването на компресията е за сметка на качеството. На примера долу можете да видите как се променя качеството при 1 снимка, записана с 3 различни нива на компресията.
Форматът TIFF (Tag Image File Format) е файлов формат, запаметяващ изображенията без загуба на качество.
Както и JPEG формата, TIFF също поддържа 8-битови изображения по скалата на сивото и 24-битови цветни изображения. TIFF формата за разлика от JPEG поддържа също и 1-битови черно-бели и 8-битови цветни изображения за различните цветове. Той трябва да се използва при запаметяване на изображение, което се налага да редактираме многократно, тъй като не се губи от качеството при всеки презапис. При TIFF формата предаването на цветовете е в най-широк диапазон .
При TIFF също има компресия, но тя не е за сметка на качеството. Когато има определен брой еднакви пиксели в изображението, вместо да се описват всички по отделно при този вид компресия се описва само първият, след което се умножава по общия брой на еднаквите нему. Самите пиксели обаче за разлика от JPEG, не се променят и поради тази причина казваме, че няма загуба на качество.
Неудобството на TIFF формата идва от големия обем на файловете, резултат от което е по-бавният им запис и многото място, което заемат.
RAW е суровата информация, която идва директно от матрицата без никаква предварителна обработка. Обикновено тази информация е 8, 10, 12 или 14 бита на пиксел. Предимствата на този формат са големи, тъй като изображението не е обработено и не е настроен баланса на белия цвят. Фактически с подходящ конвертор могат да се направят редица настройки след заснемането, като баланс на бялото, острота, контраст и дори корекция на експозицията в определени граници. Недостатък е невъзможността да се отвори такъв графичен формат без да се използват допълнителни програми като Adobe RAW Converter (ACR), Adobe LightRoom, Capture One и други, както и по-големият обем на файловете в сравнение с JPEG. При Sony A7iii има два вида RAW – компресиран без загуби и некомпресиран. Съответно на карта 32GB могат да се съберат 1250 снимки в компресиран RAW формат и 650 в некомпресиран.
Предимства на RAW формат:
– Няма гама корекция;
– Няма промяна в баланса на белия цвят;
– Няма промяна в цвета;
– Загубите са по-малки от тези при TIFF формата;
– Записва информацията в 10,12 или 14 бита.
Недостатъци:
– Изисква специални програми за отваряне на файловете;
– Обработката на изображенията отнема 20 ÷ 40 секунди;
– Няма oбщоприет стандарт за RAW, всеки производител дори всеки отделен цифров фотоапарат има различен стандарт на този формат.
RAW формата може да се сравни с непроявен негатив. Той дава големи възможности за обработка и за получаване на много по-високо качество, на онези които имат желание и търпение да обработват всяка своя снимка поотделно, но няма смисъл да се използва при ежедневни любителски снимки, тъй като отнема твърде много време и изисква специални програми и мощен компютър.
Не винаги е необходимо да снимаме в RAW, но в много ситуации при сложни светлинни условия разликата е осезаема и възможностите за корекции по-късно са големи. В тоя аспект ако държим на максимално качество винаги трябва да използваме RAW. От примерите по-долу ще разберете защо.
Най-общо казано JPEG срещу RAW означава бързина срещу качество. Зависи какви са приоритетите ни. Снимките от JPEG са готови и могат да се предават веднага. Поради тази причина повечето фоторепортери снимат само в JPEG. От друга страна ако искаме максимално качество, разработка на полутоновете, динамика – тогава е добре да снимаме в RAW.
Като заключение – вероятно си спомняте незабравимия детски филм от 70-те години „С деца на море“. Там малкият Пипси каза на Кирчо „Истинският фотолюбител си проявява сам филмите и снимките“. Ако сте истински любител на фотографията, снимайте в режим „Дигитален негатив – RAW “ и проявете сами снимките си в съвременните програмни аналози на тъмната стая. Удоволствието е много по-голямо.
Понякога можем да разкажем много голяма история с много малка тема.
Елиът Портър