Кратка история на фотографията

През 1989 г. в Американския конгрес сенаторът републиканец Алфонс Д ‘ Амато изважда каталог с фотографиите на Андре Серано и публично го разкъсва. Постъпката му е аплодирана и от други сенатори, Джеси Хелмс, също републиканец заявява: “Не познавам господин Андре Серано и се надявам че никога няма да се запозная с него. Защото той не е творец , а ………. Нека си бъде говедо – но сам да си плаща за това.” Поводът за тези бурни сцени е снимката на Серано “Исус в пикня”, която представлява потопено в пикоч разпятие. Подобни предизвикателства не са новост в творчеството на Серано, който преди това е провокирал търпимостта на обществото с дядо Коледа – негър или Елвис с разкопчани панталони и провиснал член. Този път обаче, скандалът е още по-голям, защото на Серано е дадена награда от 15 000 $, от държавна институция, сиреч от парите на данъкоплатците. Стига се до спорове относно Първата поправка в американската конституция, която гласи: “Конгресът няма да приема закони, които ограничават свободното изповядване на религия, нито закони, които ограничават свободата на словото и печата…” Подобни вълнения преживява 15 години по-късно и българското общество, когато фолк-певецът Азис излага снимка на задните си части срещу паметника на Васил Левски. Снимката е свалена по нареждане на главния секретар на МВР – Бойко Борисов, а държавни институции и интелектуалци се включват в спора какво може и какво не може да се снима и излага публично на показ. Както и каква трябва да бъде ролята на държавата при финансиране на изкуствата или ограничаване на порнографията. Опасно ли е за обществото запаметяването и тиражирането на образи. Какво е изкуство, какво е информация, какво е порнография…

Откъде започва всичко? Ето малко предистория:

VIII в. Ябир Ибн Хаям отбелязва в една хроника, че сребърният нитрат потъмнява под действието на светлината и губи лечебните си свойства.
XV в. Леонардо Да Винчи описва принципа на камера обскура – светлоизолирано пространство, в което светлинните лъчи преминават през малък отвор и проектират предметите намиращи се отвън.
1727 г. И. Шулце за първи път съчетава двата принципа и открива принципа на рисуване със светлина върху светлочувствителен материал.
1737 – 1802 г. Хело, Шеле, Веджвуд – правят първата светлочувствителна хартия, напоена със сребърен нитрат. Способът обаче не може да се прилага на практика, защото още не е открит начин за фиксиране на изображението.
1813 г. Дж.Н. Ниепс започва опити за светлопис с помощта на лигографски камък и оловна плоча, покрита с лак, нарича своето изобретение хелиография. Три години по-късно приспособява към камера обскура проста сферична леща и увеличава рязкостта на изображението с ирисова диафрагма.
1824 г. Дагер прави експерименти за фиксиране на изображението.
1829 г. Ниепс се сближава с художника Жан Луи Дагер. Като художник той не може да се похвали с някакви особени успехи, но в главата му отдавна се върти мисълта да накара светлината да рисува вместо него. Десет години по-късно Дагер и синът на Ниепс – Изидор правят съвместно предприятие и предлагат фотографски процес, който получава името дагеротипия. Доктор Дрепер научава за откритието и решава да направи портретна снимка. Не е лесно да се направи подобно нещо в онова време: необходимо е снимания човек да стои неподвижно повече от 20 минути. Но въпреки това опитът се оказва сполучлив – снимката излиза добра.
1835 г. Талбот прави първата снимка на хартия. Четири години по-късно той описва метода за фиксиране на изображението и регистрира в Лондонското Кралско общество своето изобретение. В същата година във Франция Академията на Науките признава дагеротипията и отпуска пожизнени пенсии на Дагер и Исидор Ниепс.
1840 г. Създадена е първата фотокамера “Сеге” с кожени приспособления за корекция на фокуса. Тя тежи 14 килограма. На следващата година и Фойхтландер конструира конусообразна, метална камера за дагеротипия, с обектив и преносим статив. За да се направи снимка с нея е необходимо при слънчева светлина експонацията да е около минута, а в мрачно време 3-4 минути.
1844 г. Талбот издава книгата “Моливът на Природата” илюстрирана с фотографии, получени по неговия способ.
1847 г. С.Л Левицки за първи път конструира камера с мех, за фокусиране.
1848 г. Клод измися най-съвършената апаратура, светломер за дагеротипния процес.
1855 г. Д. К. Максуел прави експерименти свързани с цветната фотография. След шест години опити, той доказва, че е възможно да се получат естествени цветове по метода на наслагването на три отделни слоя – червен, зелен и син.
1857 г. Петцвал и Дитхер конструират първия пейзажен обектив, наречен – ортоскоп.
1865 г. Патвен прави цветно изображение на хартия с нетрайни оцветители.
1868 г. Обернетер започва фабрично производство на фотохартия.
1873 г. Кенет получава английски патент за производството на желатинови фото плаки, размекнати, те се нанасяли върху стъклена подложка.
1878 г. На изложението в Париж е показана стереокамера и е отличена със бронзов медал
1883 г. Шльотергрос патентова апарат за тиражиране на изображенията.
1884 г. Истман прави машина за производство на фотохартия и слага началото на фотоемулсионната промишленост. Пет години по-късно пуска на пазара първата джобна камера с навита на ролка светлочувствителна хартия за 100 снимки.
1891 г. Богиш открива приложението на ментол, глицерин и амидол в процеса на появяване.
1893 г. В Берлин е създадено акционерното дружество “Агфа”, за производство на светлочувствителни материали.
1900 г. Истман пуска на пазара панорамна камера с въртящ се обектив и затвор, позволяваща да се правят моментални снимки.
1901 г. Основана e фирмата “Истмън-Кодак”
1904 г. Поповицки патентова огледален обектив.
1904 г. Пусната е в производство растерна фотохартия във фабриката на братя Люмиер в Лион. Това предприятие за суха фотохартия е създадено от техния баща през 1882 г.

В края на ХІХ и началото на ХХ век фотографията се използва предимно за информационни и отчасти за научни цели. Техниката е достъпна за малцина, процесите са бавни и трудни, снимат се важни събития и личности, а обикновените люде се снимат по веднъж два пъти в живота си. Може би от онова време идва митът за достоверността и документалността на фотографията, мит в който по-старото поколение дълбоко вярва. Баба ми и до днес, когато иска да ме убеди в нещо казва “Истина е, виждала съм го на снимка във вестника” и това е вече аргумент, който не търпи никакво оспорване. (Макар, че още през 20-те – 30-те години в Сталиновия СССР, – а вероятно и другаде – се манипулират архивни хроники, трият се от снимките политици, изпаднали в немилост, изобщо фотографията е колкото средство за информация, толкова и за пропаганда и манипулация…) В това време притиснати от достоверността на фотографията изобразителните изкуства търсят нови пътища. Пикасо (1881-1973) казва – “Ето, фотографията освободи живописта от задължението и да пресъздава нещата такива, каквито са” – и поставя разделителната линия. За фотографите – истината, за художниците – измислицата и фантазиите. Коя е истината обаче? В началото на ХХ век, удобният подреден свят на ХІХ век буквално се разпада пред очите на всички. Айнщайн казва, че времето и пространството са относителни. Фройд пък твърди, че Голямата истина за човека е другаде – в сънищата, подсъзнанието и виденията… и хората на изкуството първи тръгват да я търсят там.

Но все пак художниците са с едни гърди пред фотографите. Свободата им при творенето е несъмнено по-голяма, не са ограничени от перспективата, която им предлагат обективите, могат да избират цветните съчетания, или както казва легендарният Ансел Адамс (1902-1984), най-големият фотограф от първата половина на ХХ век “Точното възпроизвеждане на цветовете във фотографията не означава непременно цветна хармония. Няма го онова взаимоотношение, което съществува при художника и избраните от него цветове. Затова черно-бялата фотография, според мен, е по-въздействаща смислово, по-емоционална, по дълбоко изразителна”. Самият Адамс, също отдава голямо значение на обработката на изображенията. Заснетият материал сам по себе си не му е достатъчен като изразно средство и през втората половина от живота си, той предимно обработва и представя по нов начин старите си снимки. Разбира се, не става въпрос за противопоставяне на фотографията и изобразителните изкуства. Те вървят ръка за ръка, много от личностите от онова време снимат и рисуват. Ман Рей (1890-1976) казва: “Рисувам това, което не може да бъде заснето. Това, което идва право от въображението или сънищата. Снимам това, което не искам да рисувам – обектите, които вече имат присъствие.” Салвадор Дали (1904-1989) и Рьоне Магрит (1898-1967) са едновременно и фотографи и художници. Дали заснема много от обектите, които изпълват неговите картини, за да бъдат, както казва самият той “параноичните видения пресъздадени с перфектната точност на цветната фотография”. Рьоне Магрит заснема част от нещата, които впоследствие рисува, нещо като чернови (миналата година в София имахме удоволствието да видим изложба с около 60 снимки на големия художник)

1907 г. Братя Люмиер произвеждат хартия “Автохром” с трицветен растер, намиращ се под панхроматичния слой.
1907 г. Смит и Меркенс разработват цветната фотохартия “Утоколор”
1907 г. Пайпър усъвършенства броммасления процес, като го издигна на стадий, представляващ интерес за художествената фотография.
1909-1911 г. Г. Фишер открива елементите за цветното проявяване и предлага схема за направата на цветни многослойни фотоматериали.
1917 г. В резултат на сливането на три големи фирми (Tokyo Keiki Seisaku-sho’s optical division, Iwaki Glass Seisaku-sho и Fujii Lens Seizo-sho) е създадена компанията Japan Optical Co. (впоследствие става фирма Nikon)
1919 – 1925 г. В лабораториите “Истмън-Кодак” е синтезиран светлочувствителен материал, реагиращ на близки до инфрачервените лъчи.
1923 г. Фирмата “Агфа” започнва производство на филмови ленти “Агфаколор” с трицветен растер.
1923-1928 г. Фирма “Ролей” (съществуваща от 1920 г. В Германия) пуска на пазара двуобективните апарати “Ролейкорд” и “Ролейфлекс”.
1923-1925 г. Фирма “Истмън-Кодак” патентова сгъваеми фотоапарати.
1924 г. Фирма “Лейтц” първа в света пуска в производство 35-милиметрови малкоформатни апарати.

Сюрреализмът доминира в годините след Първата световна война и оказва голямо влияние върху цялата култура, дори днешните дизайнери и модни фотографи трябва да са благодарни на Дали и съмишлениците му.
Самият Салвадор Дали с удоволствие позира като модел за портрети. Особено плодотворно е сътрудничеството му с фотографа Филип Холсман (1906-1979), направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник, на една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки. На друга – “Дали атомикус” художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони – стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла!

Композиции със сюрреалистичен оттенък прославят и английския фотограф Ангус Макбийн (1904-1990) – един от пионерите на монтажа и колажа, печатащ често работите си в авторитетните списания “Лилипут” и “Скеч”. Макбийн в продължение на дълги години изпраща на своите приятели за Нова година вместо картички, фотомонтажи, в които включва собствения си образ, като съставна част от сюрреалистичните видения. Тези монтажи добиват голяма популярност и стават особено търсени от колекционерите, често готови да платят луди пари за тях.

1928 г. В Осака – Япония е основана фирмата Минолта, която през следващата година пуска на пазара своята първа камера.
1929 г. Създаден е френският филиал на фирма “Кодак” – към него е създадена и научно-изследователска лаборатория; предната година е създадена такава лаборатория и в английският филиал “Кодак-Гароу”.
1934 г. Въведена е немската система за светлочувствителност ДИН.
1934 г. Току що създадената фирма Canon (тогава още Kwanon) пуска на пазара първата 35-мм далекомерна камера с щорен затвор, вариант на известния модел на “Лайка”.
1935 г. Фирмата «Кодак» представя първия в света цветен негатив.
1936 г. Е. Бир прибавя органични стабилизатори, удължаващи времето за съхранение на фотоматериалите
1938 г. Карлсон патентова електро-фотографски метод за печат на изображения, нарича го ксерография.
1940 г. Създаден е светломер ГОИ – строго стандартизиран.
1941 г. Фирмата «Агфа» предлага негативно-позитивен процес в цветната фотография и показва първия цветен игрален филм.
1947 – 1950 – Масово навлизат цветни фото и кино материали.
1947 г. Въведена е американската система АСА, модернизирана през 1960 г.
1947 г. Е. Ленд разработва черно-бял едностепенен процес Роlaroid Land.
1950 г. Фирмата “Дюпон” заменя желатина в негативите и диапозитивите със синтетичен полимер
Усъвършенстването на качествата на обективите и на използваните негативи и хартии, навлизането на фотографията в сферата на науката, също довежда до интересни резултати. Снимки, изследващи повърхността и структурата на предмети и материали, заживяват свой нов живот, като произведения на абстрактното изкуство. Макроснимки на абсолютно делнични обекти, като швейцарско сирене или шкурка, наподобяват космически пейзажи. Получава се така, че снимки направени по поръчка за производители и фирми или научни институти, често стават визитна картичка, представяща способностите и фантазията на техните автори. Навлизането на пластмасите, като материал, кара чешкият фотограф Алоис Ножичка (1934) да им посвети цяла колекция от снимки. Той заснема призрачни форми, които открива на заводското бунище. Промишлените отпадъци са вдъхновение и за френският фотограф Жан Дюзд (1921-2004). Той се стреми да открива красота и поезия в предметите, които не забелязваме, забързани в ежедневието си – разтопен асфалт на улицата или разлято машинно масло в някоя локва, като ги разделя от истинската им същност и оставя на зрителя да се наслаждава единствено на красотата на формите.
Като цяло можем да кажем, че сюрреализма и абстракционизма оказват голямо влияние върху фотографията в годините между двете световни войни и отварят нови перспективи пред нея. От средство за информация, каквото продължава да бъде, от нея се отделя ново направление, което съперничи на останалите изкуства по отношение на себепознаването и себеизразяването на личността.

Разбира се, не всички фотографи използват монтажи, колажи и абстракции за изразяване на вътрешния си мир и на отношението си към света. Пример за липса на техническо вмешателство в изображението е класика на репортажната фотография, Анри-Картие Бресон (1908-2004). Той също се насочва към разкриване на скритата същност на нещата, но го прави посредством акцентите в кадъра, предизвикани от размазано движение и неочакван фокус – така както децата, които искат да видят “омагьосан” света пред себе си, разтриват очите си в кръг с длани. Изобщо окото при фотографията е символ на проникновението, а при сюрреалистите и пречка за виждането на “истинската реалност, което е скрита от нас”. Може би и от тук е стремежа на сюрреалистите да разрушат окото, за да могат да проникнат зад образа. Като метофора на това разрушаване може да се приеме сцената с разрязването на окото във филма “Андалузкото куче” на Луис Бонюел… Във фотографиите на Бресон, внезапните бликове, отразеният лъч светлина в лещите на обектива са символ на подобно разрязване, на раздвояване на гледната точка, която ни показва едновременно видимото за окото и скритото.

Разделението на формата и съдържанието и разпадът на формата идват още от двайсетте години от средите на художниците кубисти и конструктивисти. Те смятат, че отделен символ или знак, могат да бъдат предмет на изображение, да носят смислов заряд, да въздействат емоционално. Техните последователи във фотографията изследват формата, без да търсят определен смисъл и съдържание. В концептуалната фотография, фотографията е оставена на заден план, приоритетни са елементите, контрастите, линиите и съотношенията. Често кадрите са разфокусирани, образите, доколкото ги има са схематични, върху снимките има допълнителни елементи, стрелки, линии, текст, написан на ръка. Метафорите са толкова мъгляви, че понякога са разбираеми само от автора. Някои изкуствоведи смятат подобно отношение към зрителите за обидно, по причината, че то ги поставя в неравностойно положение – все едно лабиринт, на който авторът знае верния път, а зрителят – не.
На другият полюс се оформя лесно смилаемата фотография, кичът, масовото тиражиране на изображения с комерсиална цел – лъскави лимузини и разголени жени със застинали усмивки по лицата. Сладникави залези и изгреви, непременно с палми на преден план, прозрачно зелени морета и искрящо сини небета, добрият дядо Коледа носи подаръци за добрите дечица..… Някой трябва да каже “Стига!”. Да го каже, разбира се със средствата на фотографията.
И ето – явяват се хора като Андре Серано, с когото започнахме тази статия – казват го по възможно най-категоричния, но и по най-просташкия начин – снимка на Елвис в цялата му лъскава премяна, с разкопчан дукян и провиснал член. Напикано евтино евангелие и Дядо Коледа – негър. Кръгът се затваря.

Цифровата технология е пряко свързана с телевизионната и видео-технология. През 1951 г. е създадено първото устройство, което записва движещи се картини от телевизионните камери, като преобразува информацията в поредица от електро импулси и я записва на магнитна лента. Това е на практика първият видеомагнетофон, създаден от инж. Джон Мулин в Бинг Кросби Лаборатория, в САЩ. От 1956 г. технологията е усъвършенствана от Чарлс Гинсбърг и е въведена в масова употреба в телевизионната индустрия.
Телевизионните цифрови камери, както и съвременните цифрови фотоапарати, използват CCD (Charge-Coupled Device) матрица. Това е система от светлочувствителни елементи, която отчита интензивността и цвета на светлината и превръща информацията в ред от токови импулси.
През 60-те години НАСА преминава от използването на аналогови към цифрови технологии. По време на вземането на проби от лунната повърхност, се изпращат цифрови сигнали към Земята, които тук са преобразувани в картина. Компютърните технологии също напредват, НАСА първа ги използва за подобряване на качеството на изображението. След това цифровите технологии навлизат масово в сферата на шпионажа, използват се в сателитите по време на Студената война.
Правителството на САЩ основно финансира развитието на дигиталните технологии, но частният сектор не остава на страна.

1972 г. Texas Instruments патентова електронна камера без филм.
1973-1980 Кодак прави разработки на сензори за цифрово преобразуване на светлината.
1981 г. – Японската фирма Сони разпространява първата в света комерсиална камера Сони – Мавика. Тя има резолюция 0.7 мегапиксела, а картините се записват на флопи дискета.
1986 г. е пуснат е на пазара първия 1-мегапискелен сензор, което за онези години е направо революционно. През следващата година пак Кодак пуска на пазара седем продукта за запис, съхранение, обработка, пренос и отпечатване на цифрови изображения.
1990 г. – Кодак развива фото система и предлага първия световен стандарт за определяне на цветовете в дигитална среда, за компютри и периферия.
1991 – Кодак прави първата професионално насочена към фотожурналистите цифрова камера. Тя е в тяло на Никон Ф 3, оборудвана с 1.3 мегапикселен сензор от Кодак.
1994 – е пусната на пазара първата камера за масова употреба от Епъл – Куиктайм 100 – с възможност за връзка с компютър, чрез сериен кабел.
1995 – фирмата Касио създава първата цифрова камера с LCD монитор – QV 11, на следващата година и Сони пуска на пазара своята Сайбършот
1995-1998 г. Кодак се включва агресивно в кампанията за развиване на цифровите технологии. Съвместно с Ай Би Ем прави първата в света мрежа за предаване на картини, базирана на интернет. Фирмата Хюлет-Пакард пък създава първата цветна глава за мастиленоструйни принтери.
2002 г. Фирмата Сигма, която е известна с производството на обективи за други марки апарати пуска на пазара фотокамера с принципно нов тип матрица – Фовеон. За разлика от CCD матриците, които са еднослойни и една цветна точка се образува от три съседни фотодиода, новият тип матрица е съставена от три слоя и всеки фотодиод прави една цветна точка. Изображението е по-чисто и рязко, а динамиката по-висока.

В последните години повечето фирми, производителки на обективи и апарати се кооперират с фирми производителки на електроника. Лайка с Панасоник, Карл Цайс със Сони, Шнайдер със Самсунг, включват се и гигантите като Канон, Никон, Олимпус, Коника и Минолта, фирми за компютърни компоненти, като Хюлет Пакард, Епсън…и започват бясно серийно производство на цифрови апарати, а пазарът поема още и още и още… мегапикселите се увеличават, през няколко месеца на пазара излизат все по нови и по-мощни апарати. Повечето от тях работят и в режим на видеокамери.
Доводите в полза на дигиталната фотография са много, но един от тях е най-важен и е достатъчен. Това е една цел, която е била водеща сила през цялата история на развитието на човечеството и хората винаги са се стремели към нейното постигане, независимо от цената, която е трябвало да заплатят за нея. Голямото предимство на дигиталната пред конвенционалната фотография се нарича Свобода.
Снимайки на филм, любителят фотограф няма друг избор, освен да се довери на хората, работещи в кварталното фото студио и да им повери филма си за проявяване и копиране на снимките. Дори това да е направено професионално и без грешки, собственика на снимките няма контрол над постснимачния процес и обработка, от който зависят твърде много неща.
Навлизайки в света на дигиталната фотография, човек открива неподозирани до този момент възможности за намеса и контрол над изображенията. Вече всеки ученик, който има повече желание да се научи, може да променя цветовете, контраста, остротата на снимката, да рекомпозира и прави отсечки, да добавя многобройни ефекти, да създава собствени виртуални албуми от снимки… неща, които са немислими или много трудоемки и скъпи, когато се работи с филм.
Фотографията абсолютно скъсва с претенциите си за достоверност. Изображенията са толкова лесни за манипулиране, просто поредица от цифри на компютъра, които могат да бъдат преподредени по всякакъв начин. Изчезват границите между изкуствата, анимация, кино, фотография, компютърна графика и дори живопис – всичко се смесва и се превръща в цифрови сигнали…. Фоторепортер взема награда за журналистика, за снимка направена по време на войната в Ирак. После се оказва, че кадърът бил компютърно манипулиран, сглобен от различни кадри, според обясненията на репортера “за повече драматизъм и динамика”… Отнемат му наградата, но “репортажът” вече обикаля Мрежата. С интернет изображенията, независимо истински или измислени, стигат за секунди до всеки компютър, до всяка точка на света. Милиони хора вече “говорят” на този нов език – езикът на бъдещето. Само в българския сайт Фото Форум има качени над 140 000 снимки от близо 5000 автори и всеки ден броят им продължава да расте…. Езикът на изображенията се оказва най-универсалният език, хората копнеят да създават изображения, да манипулират изображения, да разменят изображения, мисленето им се формира от видяното, то пък определя постъпките им… Сбъдват се сънищата на сюрреалистите, границата между истина и сън, действителност и фантазия и толкова размита, че никой не може да каже къде е и дали изобщо я има. Светът навлиза в нова ера – реалност, подобна на Матрицата.