Избор на обект, гледна точка, преден и заден план
Изразните средства във фотографията са начинът да направим нашата снимка разбираема за зрителя. Да отделим това което е важно в кадъра, от онова което не е важно. Да създадем акценти и зрителят лесно да се ориентира кое точно да гледа. Посланията към публиката да са ясни, конкретни и разбираеми.
Това е много важно в днешния динамичен свят, когато времето е толкова малко, а изображенията толкова много.
Можем да акцентираме върху определени обекти в кадъра с избора на гледната точка, като ги поставим на преден план. Като са на фокус (по линията фокус-дефокус). С цветови или композиционни решения.
Избор на обект
Първото нещо, което правим, когато вдигаме фотоапарата е избор на обекта за нашата снимка. Трябва да бъдем изключително категорични в избора си, да знаем какво точно искаме да покажем на зрителите. Ако на нас не ни е ясно какво точно снимаме, няма как на зрителя да му стане ясно какво искаме да му покажем. И няма как снимката да му хареса.
Смятам, че посланията в снимката днес трябва да са много ясни и разбираеми, защото времето е много динамично, ние сме затрупани от снимки. Те ни заливат отвсякъде – таблети, компютри, мобилни телефони, билбордове, телевизия, преса. Всеки ден в интернет се изливат милиони снимки. Шансът някой да обърне внимание точно на нашата е минимален. Тя трябва да грабне зрителя още в първата секунда, защото всяка следваща е на един клик разстояние, дори на едно преместване на погледа.
Неразбираеми за зрителя са празните кадри, без конкретен обект.
Един хоризонт през средата на снимката и нагоре празно небе, надолу празно поле или море. (Някой би казал – минимализъм, но минимализъм, означава минимален интересен за зрителя обект, а не липса на такъв). Неразбираеми са и кадри, които са претрупани с разхвърляни елементи, без връзка помежду им.
Обикновено хората избират за обекти на своите кадри красиви природни картини, лица на други хора, случки от всекидневието, цветя или животни. И така снимките им попадат в някои от основните фотографски жанрове – портрет, пейзаж, репортаж, природа…
Избор на гледна точка
След като сме избрали обекта на нашата снимка, трябва да изберем и гледната точка към сцената. Ракурсът. Защото нещата не изглеждат еднакво погледнати от различни страни. Светлината пада различно върху обектите, фонът е различен, в зависимост от това къде ще застанем. Преместването на апарата може да промени коренно посланието към зрителя.
Често чуваме хората да казват за добрите снимки, направени от професионалистите – е, ама всичко това се дължи на техниката, която носиш. Това е вярно но само до известна степен. По-голямата част от внушението идва не от доброто техническо качество, което ни осигурява скъпата техника, а от необичайните ракурси. Понякога изместване само с няколко метра встрани, приклякане или покачване на по-високо, завъртане на апарата настрани, могат да придадат съвсем друго внушение на снимката. Могат да я изпълнят с драматизъм.
Ето два кадъра от едно и също място, които носят противоположни послания. Първият кадър показва пирамидите като едно комерсиализирано и урбанизирано място. Вторият – направен няколкостонин метра по-встрани, като тайнствено загадъчно място в началото на пустинята.
Обикновено хората снимат от изправено положение, като поставят фотоапарата пред очите си. Това е стандартната, нормална гледна точка. Тя е най-разпространената, най-лесно се приема от зрителя, но е и най-баналната. Защото виждаме разположението на обектите по начина по който ги виждаме с очите си всеки ден.
Но освен стандартната гледна точка, съществуват и ниска и висока гледна точка. За ниска гледна точка говорим, когато фотоапаратът е под нивото на обектите, които искаме да заснемем. Високата гледна точка пък е, когато фотоапаратът е над нивото на обектите които искаме да заснемем. Ниската и високата гледни точки са по-разчупени, по- интересни за зрителя, защото му показват нещата от ъгъл, от който не ги вижда обикновено. Това е може би и тайната на успеха на фотографията с дронове, гледаме същите неща, но от нов, непознат за нас ъгъл.
Някои сцени просто не могат да бъдат видени от нормална гледна точка. Такъв е следващият кадър – за да видим кръста, трябва да използваме висока гледна точка, от нивото на хората долу, това е невъзможно.
Ниската и висока гледна точка могат също така да манипулират усещанията на зрителя. Особено когато са съчетани с по-широкоъгълна оптика. От ниска гледна точка вертикалните обекти изглеждат издължени във вертикална посока. От висока гледна точка изглеждат смалени. Този похват освен във фотографията често се използва в телевизията и киното.
Въртящите дисплеи на някои фотоапарати са изключително удобство при снимане от ниска или висока гледна точка. При ниската гледна точка, ако снимаме от нивото на земята с класически визьор, трябва или да сме легнали, или да снимаме без да гледаме във визьора.
На концерти, улични демонстрации, футболни срещи и т.н. често хората пред нас ни пречат да виждаме сцената и се налага да вдигнем фотоапарата за висока гледна точка. В такива случаи, въртящият дисплей също е предимство, защото ни позволява да кадрираме според желанията си, а не да снимаме “на сляпо“, както репортерите от следващия кадър.
Преден и заден план
Разделянето на кадъра на планове – преден, среден и заден има смисъл от гледна точка на усещането за обем и триизмерност на пространството. Не може да снимаме само далечни общи планове и снимките ни да бъдат впечатляващи.
Един от най-важните елементи в кадъра, които могат да помогнат за внушението, предавано от снимката това е предният план, с други думи нещата, които са най-близо до снимащия. Акцентирането върху тези обекти, включването им в кадъра придава дълбочина на снимката, усещане за мащаб и обемност на пространството. Тези обекти могат да бъдат рамкиращи, примерно листа и клони, които очертават някаква рамка около основния обект в далечината, а могат да бъдат и единични обекти. Предният план прави снимката по-интересна, придава перспектива, често това е и смисловият център на снимката, основният обект в нея.
Широкоъгълните обективи са особено подходящи, когато искаме да подчертаем перспективата. Те вкарват в кадъра множество детайли от задния план и акцентират върху предния план. Позволяват да включим в снимката обекти, които се намират съвсем пред краката на фотографа, а при използване на обектив “рибешко око” трябва да се внимава и краката на снимащия да не попаднат в кадъра.
Разбира се, обектите в предния план не бива да бъдат самоцелни, те трябва да се съчетават с останалите елементи от снимката.
На открито сред природата е лесно да създадем планове в кадъра. Те направо си идват сами, когато сме на място с добра видимост. По-трудно е да разделим снимката на планове в градска среда или в затворено помещение. В такъв случай можем да използваме различни обекти или предмети, които да разположим или дори да държим близо пред обектива.
Често в курсовете по фотография с курсистите сме държали листенца, тревички, шалчета или други обекти до обектива, с цел създаване на преден план. Той може да не е отчетлив, да е дори някакво петно, но това петно създава усещането у зрителя, че между фотографа и обекта има и нещо друго. Създава усещане за триизмерност и обем. Ето ефектът от клонче с листа пред обектива.
Фотографията е основата, на която изобразителните изкуства, литературата, историята и дори философията трябва да преосмислят своя предмет.
Пол Валери
Бутилките на масата също създават усещането за по-близки и по-далечни обекти, придават триизмерност на сцената.
Важно за мащабирането на обектите в кадъра е и включването на разпознаваеми обекти. Хора, сгради, пътни знаци. На снимка трудно бихме отличили пет метрова от петнадесет метрова скала. Но когато погледът ни засече разпознаваем обект, нещо на което знаем размерите, съзнанието ни автоматично си наглася мерките и мащабите в сцената – височини, дължини, разстояния.
Човешките фигури придават усещането за мащабите на пещерата. Без тях трудно бихме се ориентирали за размерите на залата. Както и хижата в следващият кадър дава мащаб на планината.
