„Без движение животът е само летаргичен сън“ Жан-Жак Русо
“ Битието е движение“ Плутарх
Целият ни живот преминава в движение и всичко около нас се движи. Покоят е относително понятие, често плод на илюзия, мираж, зависещ от гледната точка. Ние си мислим, че камъкът до нас не се движи, но той е част от земята, а тя обикаля около слънцето… Движението и промяната ни карат да се чувстваме живи, възбуждат нашите емоции и стремежи, подтикват желанието ни за развитие. Колкото по-бързо се движи водата в потока, толкова е по-бистра тя. Когато спре, се превръща в блато.
Движението и промяната са обект на хиляди философски размисли от древността до днешни дни, а проблемът с невъзможостта да бъде спрян мига, винаги е измъчвал хората. „О миг поспри ! Ти си тъй прекрасен!“, възкликва Гьоте чрез героя си Фауст. “ Текат минути, часове и дни, в безспирен бяг безследно отлетели“, пеят Пинк Флойд…. Всеки от нас е мечтал да спре мига, но за съжаление никой все още не е успял. Единственият начин, може би е запечатването на изображение върху светлочувствителния материал на нашата камера. Улавянето на движещи се обекти в един статичен кадър е предизвикателство, подобно на това да бъде предадено усещане за тримерно пространство върху двумерен лист хартия. Т.е. трябва да си послужим с някакъв вид илюзия, зрителна измама или психологическо внушение. В тази глава ще разгледаме три различни начина за заснемане на движение.
Първа част : Заснемане на движение с ниска скорост на затвора чрез проследяване.
При този популярен метод, целта е да получим комбинация от подвижни и неподвижни обекти в кадъра, така че да се създаде чувство за движение. Движещият се обект трябва да е рязък, а фонът да е размазан. По този начин зрителят „усеща“ скоростта и илюзията за движение е силна. Приложим е само ако обектът се движи успоредно спрямо фотоапарата. Няма как да приложите този метод ако движението е срещу вас. Също така е добре фонът да е отчетлив и контрастен, изпълнен с различни обекти – дървета, сгради и т.н. Синьо небе или едноцветна стена не са добър фон за подобен род снимки.
За тази цел трябва да снимаме с относително ниска скорост на затвора – при бавни движения (ходещ човек, много бавно движещ се велосипед или кола) скоростта може да бъде 1/15-1/20сек. Трябва да сме застанали стабилно и да движим фотоапарата успоредно на движещия се обект. При толкова ниска скорост на затвора, е важно камерата да не трепери и да няма отклонения по вертикала, също така да не избързва или изостава от основния обект. В противен случай ще размажем цялата сцена и ще изгубим контраста между рязко очертания обект на движение и фона. При по-високи скорости на движение – лека кола, влак и т.н., скоростта на затвора може също да бъде по-висока (по-кратко време за експониране) 1/40 – 1/50 и дори 1/100сек. Добре е да се отбележи, че понятието „Скорост на затвора“ е фотографски жаргон. По-правилно е да се каже „Време на експониране“. 1/40сек е отрязък от време. Колкото е по-висока скоростта на затвора или късо времето за експониране, толкова движението ще е по-слабо изразено, тъй като фонът ще е по-малко размазан. Ниската скорост на затвора (дългото време за експониране) засилва ефекта, но и увеличава брака. В тази връзка е добре да се правят по няколко кадъра в серия, за да се избере най-сполучливият.
Подходящи настройки на камерата: Режим приоритет на скоростта с ауто ISO (S – speed при Nikon, Olympus,Panasonic, Fuji и Sony, Tv – Time value при Canon, Pentax и др.) . Вие избирате скорoстта на затвора, камерата избира сама бленда и ИСО.
Следващата серия от снимки е направена по време вечерна разходка в Генуа. Камерата е Sony A7Rmk3, обективът Sony 28/2. Приоритет на скорост 1/20-1/30сек с Auto ISO. Целта ми беше да пресъздам типичната италианска атмосфера с бързите малки мотопеди, префучаващи всяка секунда край мен .
Разгледания по-горе метод се използва при фотография на спортни състезания, заснемане на коли в движение и т.н. Този похват е приложим при успоредно движещи се обекти и създава усещане за скорост. В него акцент е основният обект, той трябва да е рязък и ясно очертан, което му придава освен интересен художествен облик, също и репортажен такъв.
Втора част: Заснемане на движение с ниска скорост на затвора и неподвижна камера :
Друг начин за заснемане на движещи се обекти с ниска скорост на затвора (дълго време за експониране), е използването на максимално неподвижна камера. Тогава се получава точно противоположния ефект – всички неподвижни обекти са рязко очертани, а тези, които се движат са размазани. Логично е – ако камерата е неподвижна и времето за експониране е примерно 1/10, 1/5 , 1сек, движещите се обекти ще изминат определено разстояние за това време и отразената от тях светлина ще остави неясен рисунък върху фоточувствителния материал на нашата камера. При това, колкото времето за експониране е по-дълго и скоростта на обекта е по-висока, толкова по неясен и размазан ще е фотографският му образ. Всъщност това е бил и основният проблем при появата на фотографията преди близо 200 години. Първите фотографски емулсии са били с много ниска чувствителност към светлината. Поради тази причина е било нужно много дълго време за експониране, понякога стигащо до часове. Това е правело невъзможно заснемането на движещи се обекти. Няма как да „спреш мига“ ако експонираш минути или дори часове. На първите фотографии в градовете, улиците са били празни. Всички движещи се обекти – хора, животни, каруци и т.н. не са успявали да отразят достатъчно светлина, за да се появят на фоточувствителната плака. В днешни дни разполагаме с достатъчно високи чувствителности, но снимането с ниска скорост се търси умишлено с цел създаване на определен ефект и художествено внушение.
При този метод на снимане, отново използваме режим приоритет на скорост – S (Tv) и избираме нужната скорост, а камерата сама избира бленда. За разлика от следенето на движение обаче, тук апаратът трябва да е неподвижен. Най-сигурно разбира се, е да използваме статив. Това е задължително ако снимаме със скорости на затвора под 1/10 сек, а ако камерата няма стабилизация и под 1/30 сек. с широкоъгълен обектив. За експонационни времена по-дълги от 1 секунда няма никакъв друг начин. Това e обект на съвсем отделна глава, свързана с нощна фотография, градски пейзаж и т.н. Тук ще разгледам само случаи на снимане от ръка, често в ситуации и условия, когато няма време за носене и разпъване на статив.
Вероятно някой ще попита защо е нужно да се снима така, при условие, че хората дълго време са работили за улавянето на мига – усъвършенствали са фотографските емулсии, вдигали са чувствителността им, повишавали са скоростта на затвора и т.н. Отговорът е нееднозначен, но в основата му стои стремежът за по-различна визия, за улавяне на атмосферата и духа, за предизвикване на въображението и стимулиране на размисъл върху недоизказаното. Същото се случва и с живописта след появата на фотографията. „A partir d’aujourd’hui la peinture est morte” (От днес нататък живописта е мъртва“), възкликва френският художник Пол Дьо Ларош през 1839 г, виждайки за първи път дагеротипия. Всъщност това не се случва, дори напротив. Буквализмът и директното отразяване на действителността при фотографията, освобождава живописта и тя се развива бурно след средата на 19 век. Появяват се различните течения на модернизма – (абстракционизъм, експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм, футуризъм), които се противопоставят на реализма и залагат на загадъчното, недоизказаното и мистичното.
По това време обаче, фотографията започва да се развива като изкуство и също търси своето бягство от буквализма на реалността. В края на 19 и началото на 20 век пиктореализмът във фотографията е много популярен. Стремежът е към по-силно художествено въздействие и сближаване с модернистичните течения на живописта. Прилагани са всякакви прийоми – селективна липса на фокус, размазвания в кадъра, използване на специални обективи и дори умишлено повреждане на обективи, за да се получи максимално странен образ. Игра със скоростта и блендата, филтри и т.н. При копирането и проявяването се правят множество манипулации, тонирания и други ефекти, както и наслагване на изображения. Много от тези похвати се използват и до днес при цифровата фотография и особено напоследък около 100 години след затихването на първата му вълна, пиктореализмът е отново във възход, особено в социалните мрежи.
Трета част: Заснемане на движение с висока скорост на затвора
Една от най-големите грешки, присъща за начинаещите (а понякога и за доста „напреднали“) фотографи, е неподходящата скорост на затвора за конкретна ситуация. Много често обектите в снимката са размазани и хората си мислят, че причината е „липса на фокус“. Забелязал съм, че тази грешка допускат дори фотографи, снимащи комерсиално, което не би трябвало да се случва . Всъщност често неприятното размазване е поради ниска скорост на затвора, комбинирана с движение на обекта или нестабилност на камерата.
Да уловиш мига е една от основните цели на всеки репортажен фотограф. Спирането на времето в отрязък от 1/1000 сек. може да бъде изключително силно изразно средство, защото зрителят наблюдава времева дисекция на реалността, която в живота често няма как да види. В същото време това може да бъде и манипулация, тъй като от времевата крива се вадят дискретни стойности с ниска честота на дискретизация, които не е задължително да описват точно случващото се. Скоро моя клиентка от Австрия ми каза “ По време на църковната церемония на вашите фотографии аз виждам много щастливи лица, а във видеото ги няма, защо е така“. Обясних и че аз като фотограф улавям дори мимолетните усмивки по лицата на хората, а тя като зрител може да гледа дълго всяко усмихнато лице и остава с впечатление, че те са били такива през цялото време, което всъщност не е вярно. Хората по време на церемонията са сериозни като цяло и тези мимолетни усмивки са незабележими във видеото. За да се получи подобно внушение, видео камерата трябва да се задържи поне няколко секунди върху усмихнато лице, докато фотоапаратът може го постигне и за 1/100 от секундата.
„Улавянето на решаващият момент“, дефинирано от Анри Картие Бресон е понятие, което съдържа в себе си смисъла на съвременния репортаж. Да създам кратък разказ в един кадър, без нужда от много пояснения, е било винаги предизвикателство за мен. В тоя аспект замразяването на емоционални моменти в движение е основен похват в начина ми на снимане.
Не всички движещи се обекти обаче могат да бъдат представени по този начин убедително. Ако замразим с 1/1000 от секундата минаваща покрай нас кола, зрителят няма как да разбере дали тя се движи или е паркирана до тротоара, тъй като тя стои стабилно на 4-те си колела. В тоя случай е по-добре да използваме „panning“. В същото време това не важи с такава сила за мотоциклет, там подсъзнателно усещаме движението, защото знаем, че мотоциклетът няма как да стои неподвижно на две гуми.
За да получим качествено замразяване на движение е необходимо времето за експониране да е кратко. Колкото по-кратко е то, толкова по-рязка и неразмазана ще е снимката. При 1/50 сек бързо движещ се обект ще измине определено разстояние и при увеличение контурите му ще са неясни. В същото време при 1/500 сек, това разстояние ще е 10 пъти по-малко, т.е. снимката ще е много по-остра и детайлна. Времето за експониране (скорост на затвора) зависи от няколко неща:
1. От интезитета на наличната светлина . Колкото повече е светлината, толкова за по-кратко можем да я пропуснем през затвора, за да получим правилно експонирано изображение . Ако светлината е недостатъчна можем да използваме допълнителен източник на осветление или фотографска светкавица с много къс импулс.
2. От светлосилата на обектива. Колкото е по-светлосилен обектива, толкова повече светлина пропуска и толкова по-кратко време за експониране може да се използва. Светлосилата на обектива (т.нар. бленда) зависи от работния отвор (право пропорционално) и от фокусното разстояние на обектива (обратно пропорционално). Т.е. светлосилният обектив ви позволява да замразите движение по-качествено, особено ако наличната светлина не е достатъчна.
3. От чувствителността (ISO) на камерата . В миналото фотографските материали са били с много ниска чувствителност и не е имало начин да бъде „замразен“ момента. Съвременните камери имат много висока чувствителност и позволяват да снимаме с кратко време за експониране дори и при много ниска осветеност.
Какви настройки да използваме? Можем да снимаме във всички режими, но е важно условието скоростта на затвора да бъде висока. При някои фотоапарати може да се зададе т.нар. „праг на скоростта при автоматично ИСО“. Това е полезна функция. Задаваме стойност, под която скоростта на затвора не трябва да пада и софтуерът на камерата настройва чувствителността спрямо всички останали параметри, така че да бъде спазен този минимален праг. Ако снимаме спорт, бихме могли да вдигнем прага на 1/1000 sec, а ако снимаме портрет на 1/100 sec. Често използваме тази функция в комбинация с приоритет на блендата „А“. Разбира се бихме могли да използваме и изцяло ръчен режим „М“, или приоритет на скоростта „S“ ( Tv), задавайки точни стойности на скоростта.
В заключение към тази глава: Внимателно научете всички настройки и възможности на вашата камера. Това ще ви помогне да импровизирате в сложни ситуации и да намирате правилното решение без да се замисляте. Времето за експониране е изключително полезен инструмент и както казват Ролинг Стоунс – може да бъде на ваша страна….
Фотографията е медитация в един миг. Анри Картие Бресон