Една от основните разлики между аналоговия и дигиталния фотоапарат е наличието на специален LCD дисплей при последния. Този малък (между 2.5″ и 3.5”) екран ни дава най-голямото предимство при фотографиране с дигитален фотоапарат, а именно да наблюдаваме обекта по време на заснемането във вид, в който би се получила снимката, както и по късно да прегледаме вече заснетите кадри и да преценим, кои си струва да оставим и кои не са сполучливи и трябва да изтрием. При някои модели е възможно дори да нанесем известни редакции (да преоразмерим снимката, да направим отсечка, изрязвайки излишното) още в самия фотоапарат, ползвайки вградения софтуер и малкия екран като монитор. Освен това, чрез този дисплей се работи и с менюто на фотоапарата, представящо възможност за десетки настройки според предпочитанията ни. Добре е да се има предвид, че големият дисплей при дълга работа отделя повече топлина и повишава нивото на шум в снимките. В това отношение най-добър е въртящият се дисплей, който е отделен от тялото на фотоапарата и топлинното му излъчване не оказва влияние на матрицата.
Разбира се, въртящият се дисплей има и много по-важна функция – осигурява удобство при снимането, непознато при класическата фотография, като дава възможност на фотографа да снима лесно и бързо от различни гледни точки и дори да снима незабелязано от околните. Важно е антирефлексното покритие на дисплея да е добро, за да може той да се ползва пълноценно и при силна слънчева светлина. Понякога обаче, колкото и да е добро антирефлексното покритие, не е достатъчно, за да бъде компенсирана напълно разликата в яркостта на дисплея и околната светлина. Тогава е най-добре да използвате визьора на фотоапарата.
Управлението с докосване на дисплея е една от най-важните екстри на съвременните камери. С докосване можете да поставите фокусната зона на точно определено място, а при някои модели дори да снимате.
Няма значение фотоапарата. Всички запечатват каквото виждаш. Но ти трябва да видиш.
Ернст Хаас