Много фотографи предпочитат да снимат в студио, вместо на естествена светлина и това е разбираемо, защото в студиото имаме много по-голям контрол над светлината. Навън, на естествено осветление можем само да се съобразяваме с осветлението, но не и да го моделираме. Докато в студиото, ако светлината ни е слаба, ще усилим светкавицата, ако ни е високо, ще я свалим, можем да я местим назад, напред, на ляво, на дясно, ако искаме ще добавим втори, трети, четвърти източник на светлина. С помощта на модификатори – пчелни пити, спотове, рефлектори, чадъри, софтбоксове, филтри, можем да правим светлинните потоци по-насочени или по-разсеяни. Изобщо, за разлика от навън, възможностите в студиото за постигане на различни ефекти са огромни. Да работим в студио не е трудно, стига да се съобразяваме с някои правила.

И така, да започнем – импулсно или постоянно осветление в студиото?
И двете имат предимства и недостатъци. Предимствата на постоянното осветление е, че виждаме нещата така, както ще изглеждат на снимката. Недостатъците са че като мощност е по-слабо, което води до по-отворени бленди и по-ниска резолюция. Някои лампи (неонови, лед) са с частично орязани честоти в светлинния спектър. Други като халогенните излъчват освен светлина и топлина и не са подходящи за малки помещения и близки дистанции, особено в топло време. Много силното насочено постоянно осветление би дразнило очите на модела и той ще примижава.
Предимствата на импулсното осветление е че цветната му температура и честотите на спектъра са много близки до естествената светлина. Не грее. Не заслепява, защото светва за много кратка част от секундата и моделът няма време да реагира. Недостатъкът е че не виждаме нещата така както ще излязат на снимката и трябва предварително да измерим силата му. Въпреки това, повечето фотографи го предпочитат пред постоянното, което е по-подходящо за видео, отколкото за фотография.

Когато снимаме в студио с импулсно осветление (светкавици), апаратът трябва да е в ръчен режим М (manual). Всеки друг режим би накарал автоматиката на апарата да се съобрази с наличната светлина, която ще е различна от тази, която ще дойде от светкавиците.
В ръчния режим автоматиката е изключена, а ние настройваме основните параметри – бленда, скорост и ИСО.
ИСО-то обикновено оставяме на най-ниската му стойност, защото светлината е достатъчно силна. Скоростта не е от много голямо значение, защото рисуващият импулс от светкавицата е много бърз – от порядъка на няколко стотни от секундата. Най-добре е скоростта да е синхронната скорост на апарата за външни светкавици. Но ако не знаем каква е за съответния модел и марка, спокойно можем да нагласим на 1/125 сек и да не се притесняваме.
Блендата е инструментът, с който определяме експонацията при снимане със студийни светкавици. В зависимост от разстоянието между светкавицата и обекта и от силата на импулса, който е зададен на светкавицата (с потенциометъра от задната и страна) трябва да определим точната бленда. Това става най-лесно с помощта на флашметър – устройство за измерване на силата на светлинния импулс на светкавицата.
Флашметърът се държи насочен с бялата полусфера, към светкавицата. Той трябва да е максимално близо до обекта който ще снимаме. Задействаме светкавицата с дистанционното и индикаторът на флашметъра ни показва съответната стойност на блендата.
След като сме нагласили и трите стойности – бленда, скорост и ИСО, вече сме готови да снимаме.

С помощта на модификаторите (аксесоари които се слагат пред светкавицата) можем да моделираме светлинните потоци.
За портретна фотография най-често се използва голям параболичен рефлектор (с диаметър 50-70 см) с пчелна пита отпред. Наричан още бюти диш. Сравнително голямата площ на рефлектора, съчетана с насочените лъчи, които дава пчелната пита правят тоя тип осветление много драматично, почти театрално. Бютито може да се използва самостоятелно или в комбинация с други аксесоари – най-често едно контрово осветление, което да оформи контур и да подчертае обема, и едно фоново осветление, ако е необходимо да се освети фона.



Три портрета с бюти диш насочен отгоре :




Недостатъкът на бютито е, че лъчът е сравнително тесен. Трудно става да обхване повече от един човек. Заради тесния лъч, бютито не става за снимки в цял ръст. А поради насочената светлина е много капризно към позата на модела. Едно по-голямо завъртане настрани би направило сенките по лицето големи, плътни и груби. Затова много внимателно трябва да следим сенките по лицата, ориентир за които ни дават пилотните лампи на светкавицата. Пилотните лампи са обикновени крушки, които светят през цялото време, помагат ни да фокусираме и ни показват къде и как биха паднали сенките. Те изгасват за секунда само в момента на снимането, когато светкавицата се задейства.
Следващите примери са със софтбокс.



Светлината от софтбоксове и чадъри е по-мека. Горният пример е с два софтбокса – един от ляво, по-силен с около два стопа (две бленди) и запълваща светлина отдясно.
Разликата между чадъри и софтбоксове е минимална. И двата аксесоара дифузират светлината и дават по-меко осветление. При тях светлинните лъчи са вече достатъчно разпръснати за да можем да снимаме моделите в цял ръст. Моделът вече има по-голяма свобода на движение. Могат да бъдат снимани и по-големи групи от хора, такъв тип осветление е по-подходящ за групови семейни сесии.

По-мекото осветление, което дават чадъри и софтбоксове е подходящо за рекламна, детска, бебешка фотография, за корпоративни портрети, за мода, дрехи и т.н.

Интересни ефекти можем да получим в студиото, ако комбинираме импулсно и постоянно осветление и движим апарата по време на снимането при бавна скорост на затвора. Силната светлина от светкавицата фиксира образа, а след това по-слабата светлина съчетана с бавната скорост на затвора и движението на апарата създава двоен образ и оставя следи.


И в двата кадъра имаме светкавица със софтбокс и експонационно време от 1 секунда.
Ако използваме насочени лъчи от рефлектори с пчелни пити, разположени задно и странично спрямо модела, получаваме красиво очертани контури на тъмен фон.

Моята работа като фотограф е да съблазнявам, занимавам и забавлявам.
Хелмут Нютон