Щом сте разтворили тази книга, вероятно вече сте си купили цифров фотоапарат и ви предстои да се впуснете в необятния и интересен свят на фотографията. Това никога не е било толкова лесно, колкото в началото на XXI век – векът на дигиталните технологии. Но преди да решите, че използването на съвременна техника е достатъчно условие да станете добър фотограф, не забравяйте, че няма нищо по-важно от така нареченото „задапаратно устройство” – човекът зад камерата. Защото дори и най-съвършената машина не може да създаде сама хубавата снимка. Вие сте тези, които трябва да вдъхнете живот на съвкупността от цветове и светлини, регистрирана от електронната матрица на фотоапарата.
В тази книга сме си поставили за основна цел не само да ви запознаем с особеностите на дигиталните фотокамери, но и да ви научим да омагьосвате по такъв начин изображенията, че когато някой види вашите снимки, да не може да откъсне очи от тях и дълго да ви разпитва как сте успели да ги направите.
.
Въпреки че фотографията е родена преди около 200 години, методите за получаване на фотографско изображение датират от древността. Принципът е познат още от времето на Аристотел – IV в. пр.н.е. За получаване на такова изображение е използвана „камера обскура” – тъмна кутия, върху чиято задна стена се проектира действителността отвън.
За да рисуват по-достоверно, художниците от Средновековието влизали в специално построена тъмна стая, на една от стените на която имало малка дупка. Осветените предмети от света пред дупчицата се проектирали на отсрещната стена, обърнати с главата надолу. Художникът трябвало само да постави там платното си и да очертае контурите
ова обаче било доста трудоемко и с течение на времето „тъмната стаичка“ се смалила до размерите на преносима кутия. На дъното поставяли огледало под ъгъл 45 градуса, което пренасочвало лъчите към горната част на кутията. Въпреки удобството художникът губел доста време за прекопиране на детайлите
Още през средновековието хората са се досещали, че ако бъде открит материал, чувствителен към светлината, той би могъл да замени платното за рисуване и така да се получи готово изображение. Има сведения, че такива опити са правени, но получените изображения не са запазени, защото не е бил открит начин за фиксирането им след излагане на дневна светлина. Чак в началото на 19 век, няколко учени независимо един от друг, успяват да създадат методи за получаване на трайно изображение.
Един от пионерите на фотографията е французинът Жозеф Ниепс. Той започва да работи върху собствен фотографски процес още в края на XVIII в., експериментирайки със сребърен хлорид и асфалтови смеси, но получените фотографии не били трайни. Първата запазена негова снимка е от 1826 г. и представлява изглед от прозореца на спалнята му. Чувствителността на материалите е била много ниска и се наложило изображението да бъде експонирано с часове.
Въпреки че Ниепс е истинският откривател на фотографския процес, по-популярен става неговият последовател, а по-късно и съдружник Луи Дагер. Той успява да направи фотографията масовa, използвайки като активно вещество сребърен йодид, а като подложка медни или месингови плочи. За получаването на изображението била нужна експонация от няколко часа.
Поради тази причина, заснетите градски сцени са били с пусти булеварди. Първата снимка, на която се виждат хора, е заснета от Дагер през 1839 г. – изглед към “ Boulevard du Temple “ . Яркото слънце е позволило експонацията да продължи не часове, а около 10 минути. Това време е твърде дълго, за да бъдат заснети движещите се хора по булеварда, но достатъчно за улавянето на двамата в левия долен ъгъл. Човек, почистващ обувки и неговия клиент.
Фотографът през XIX в. бил почти магьосник. Той трябвало да разбира и от физика, за да конструира камерата си, и от химия, за да приготви химикалите си. С течение на времето емулсиите ставали все по-чувствителни и само няколко десетилетия по-късно вече било възможно да се правят снимки за десетина-петнадесет секунди. От средата на XIX в. датират и първите фотографии на хора. Фотографът фиксирал камерата неподвижно, инструктирал хората да не мърдат, внимателно свалял капачката от обектива и отброявал до 5 или 10. Това са снимките на нашите пра-роднини, на които те стоят като вдървени. През следващите години процесът ставал все по-достъпен, а фотографията – все по-популярна.
Eто някои ключови фотографски камери преди цифровата епоха, изиграли важна роля в развитието на фотографията :
Това е първата комерсиална дагеротипна камера, произведена от La Maison Susse Freres с обектив Charles Chevalier. Благодарение на нея дагеротипията става изключително популярна първо във Франция, а след това и в целия свят. Дагеротипията е най-използвания фотографски метод до 1860 г. След това е заменена с по-евтини и бързи процеси.
Студийна камера, работеща с подложка от стъкло. Тя представлява тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна емулсия от сребърни соли. В началото на 20 век постепенно излиза от масова употреба, заради навлизането на по-леките, гъвкави целулоидни плаки и фотографски филми. Въпреки това се използва за създаване на качествени изображения до средата на 20 век.
В края на 19 век Джордж Ийстман създава първата масова камера, която е заредена с филм, съдържащ 100 кадъра. Тя била лесна за използване и достъпна, а потребителите я изпращали в лабораторията на Кодак, за обработка на заснетия материал и зареждане с нов филм. В началото на 20 век, Кодак пускат на пазара моделът “Броуни” само за 1 долар и фотографията влиза във всеки дом.
Вече не било необходимо да си физик и химик за да се занимаваш с фотография. Фотоапаратът навлиза във всекидневието на обикновените хора, които проявяват интерес към запечатването на образи от живота около тях. Снимат семействата си, съседите, случки на улицата. Кодак рекламират камерите си чрез деца, за да ги наложат масово като лесен за използване продукт. Девизът на марката е “Вие само натискате копчето, ние ще се погрижим за останалото”.
Първата камера, използваща 35мм филм с размер на кадъра 24х36мм е създадена от Оскар Барнак под марката “Leica” през 1925 г. Този тип филм е бил популярен в киното и в интерес на истината, няколко други производители го използват във фотографски камери 15-20 години по-рано, но не успяват да наложат системата.
Първата огледално-рефлексна камера (SLR) с пентапризма и фокусиране през оптичен визьор е Contax-S от 1949 г. Възможността да се гледа през самия обектив без паралакс и да се фокусира точно е изключително ценно предимство за репортажните и спортни фотографи, при които бързината е на първо място.
Първата SLR камера с моторизиран транспорт и модерна система за AF е Minolta -7000 от 1985 г.. Автофокусната система е ключова иновация в развитието на фотографията. Всички съвременни цифрови огледално-рефлексни камери използват усъвършенствани варианти на тази система и до днес
Тук няма да разглеждаме подробно историята на цифровите камери, тъй като от фотографска гледна точка принципът им на работа не е променен. Това важи и за основните параметри за настройка на камерата – чувствителност (ISO), време за експониране (скорост на затвора) и светлосила на обектива (бленда). В разделите „Избор на техника“ и „Настройки на камерата“ ще изясним всички особености в тази насока. Не може да не споменем обаче някои важни исторически и технически факти, свързани със създаването на изображения чрез електричество.
Началото на предаването на изображения чрез електричество е поставено още в края на 19 век, когато италианският физик и изследовател Джовани Казели създава пантелеграф – първообраз на факса за предаване на неподвижни изображения. Негова е идеята за превръщане на визуален образ в поток от електрически импулси и предаването им на разстояние.
Шотландецът Джон Беърд пръв демонстрира предаване на монохромни изображения през 1926г. с резолюция от 30 реда, достатъчна за разпознаването на човешко лице. През 1927 г. той изобретява и първата система за видеозапис, използвайки техника за аудиозапис. Негови записи на изображения са възпроизведени през 21 век чрез модерна дигитална техника.
Развитието на цифровите фотоапарати датира от 80-те години на 20 век. За основа са използвани филмовите камери като процесът на заснемане и работа не е променен. Единствената разлика е смяната на филмовата лента с електронна матрица, а процесът на проявяване с електронен хардуер и софтуер.
