УВОД

Здравейте, скъпи приятели!

Ако сега четете тези редове, вероятно сте решили или вече сте си купили цифров фотоапарат и ви предстои да се впуснете в необятния и интересен свят на фотографията. Това никога не е било толкова лесно, колкото в началото на 21 век – векът на дигиталната фотография. В същото време не трябва да забравяте, че няма нищо по-важно от така нареченото “задапаратно устройство” – човекът зад камерата. Защото дори и най-съвършената камера не може да създаде сама хубавата снимка. Само вие можете да дадете душа на съвкупността от цветове и светлини, която регистрира електронната матрица или филмът на вашата камера. В тази книга ние сме си поставили за основна цел не само да ви запознаем с особеностите на дигиталните камери, но и да ви научим да омагьосвате по такъв начин изображенията, че когато някой види вашите снимки, да не може да откъсне очи от тях и дълго да ви разпитва как сте успели да ги създадете.

Въпреки че фотографията е родена преди около около 200 години, фотографските методи за получаване на изображение датират от древността. Принципът за получаване на фотографска проекция е познат още от времето на Аристотел  – 4 век преди новата ера. За  получаване на такова изображение е използвана “Камера обскура” – проекция на действителността върху задната стена на една тъмна кутия.
Камера обскура често е използвана от художниците в средновековието. За да рисува по-достоверно, художникът влизал в специално построена тъмна стая, на една от стените на която имало малка дупка. Действителността се проектирала на отсрещната стена, обърната с главата надолу. Художникът е трябвало само да постави там платното си и да очертае контурите.
Това обаче е било доста трудоемко и с течение на времето „тъмната стаичка“ се смалила до размерите на преносима кутия. На дъното и било поставено огледало под ъгъл 45 градуса, което пренасочвало лъчите към горната част на кутията. Камерата вече станала мобилна и лесна за пренасяне. Въпреки това художникът губел доста време за прекопиране на детайлите.

Още през средновековието хората са се досещали, че ако бъде открит материал, чувствителен към светлината, той би могъл да замени платното за рисуване и така да се получи готово изображение. Има сведения, че такива опити са правени, но получените изображения не са запазени, защото не е бил открит начин за фиксирането им след излагане на дневна светлина. Чак в началото на 19 век, няколко учени независимо един от друг, успяват да създадат методи за получаване на трайно изображение. 

Един от пионерите на фотографията е френският учен Жозеф Ниепс. Той започва да работи върху собствен фотографски процес още в края на 18 век, експериментирайки със сребърен хлорид и асфалтови смеси,  но получените фотографии не са трайни. Първата запазена негова снимка датира от 1826 г. и представлява изглед от прозореца на спалнята му. Разбира се, чувствителността на материалите е била много ниска и се е наложило изображението да бъде експонирано с часове. 
Въпреки, че Ниепс е истинският откривател на фотографския процес, по-популярен става негов последовател, а по-късно и съдружник – Луи Дагер. Той успява да направи фотографията масовa, използвайки като активно вещество сребърен йодид, а като подложка медни или месингови плочи.  Една от най-известните първи дагеротипии (така са нарекли този процес)  е натюрморт от ателието на Дагер. За получаването на изображението е била нужна експонация от няколко часа. 
Поради тази причина, заснетите градски сцени са били с пусти булеварди. Първата снимка, на която се виждат хора, е заснета от Дагер през 1839 г. – изглед към “ Boulevard du Temple “ . Яркото слънце е позволило експонацията да продължи не часове, а около 10 минути. Това време е твърде дълго, за да бъде възможно заснемането на движещите се хора по булеварда, но достатъчно за улавянето на двама души в левия долен ъгъл . Човек, почистващ обувки и неговият клиент. 

Фотографът през 19 век е бил почти магьосник. Той е трябвало да разбира от физика, за да конструира камерата си и от химия, за да приготви химикалите си. С течение на времето емулсиите ставали все по-чувствителни и само няколко десетилетия по-късно вече било възможно да се правят снимки за десетина-петнадесет секунди. От средата на 19 век датират и първите фотографии на хора. Фотографът е фиксирал камерата неподвижно, инструктирал е хората да не мърдат, внимателно е свалял капачката от обектива и отброявал до 5 или 10. Това са снимките на нашите пра-роднини, на  които те стоят като вдървени.  През следващите години чувствителността на емулсиите се повишава, времето за експониране намалява, процесът става все по-достъпен, а фотографията все по-популярна. 

Eто някои ключови фотографски камери преди цифровата епоха, изиграли важна роля в развитието на фотографията :

Това е първата комерсиална дагеротипна камера, произведена от La Maison Susse Freres с обектив Charles Chevalier. Благодарение на нея дагеротипията става изключително популярна първо във Франция, а след това и в целия свят. Дагеротипията е най-използвания фотографски метод до 1860 г. След това е заменена с по-евтини и бързи процеси.
Студийна камера, работеща с подложка от стъкло. Тя представлява тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна емулсия от сребърни соли. В началото на 20 век постепенно излиза от масова употреба, заради навлизането на по-леките, гъвкави целулоидни плаки и фотографски филми. Въпреки това се използва за създаване на качествени изображения до средата на 20 век.
В края на 19 век Джордж Ийстман създава първата масова камера, която е заредена с филм, съдържащ 100 кадъра. Тя била лесна за използване и достъпна, а потребителите я изпращали в лабораторията на Кодак, за обработка на заснетия материал и зареждане с нов филм. В началото на 20 век, Кодак пускат на пазара моделът “Броуни” само за 1 долар и фотографията влиза във всеки дом.

Вече не било необходимо да си физик и химик за да се занимаваш с фотография. Фотоапаратът навлиза във всекидневието на обикновените хора, които проявяват интерес към запечатването на образи от живота около тях. Снимат семействата си, съседите, случки на улицата. Кодак рекламират камерите си чрез деца, за да ги наложат масово като лесен за използване продукт. Девизът на марката е “Вие само натискате копчето, ние ще се погрижим за останалото”.

Първата камера, използваща 35мм филм с размер на кадъра 24х36мм е създадена от Оскар Барнак под марката “Leica” през 1925 г. Този тип филм е бил популярен в киното и в интерес на истината, няколко други производители го използват във фотографски камери 15-20 години по-рано, но не успяват да наложат системата.
Първата огледално-рефлексна камера (SLR) с пентапризма и фокусиране през оптичен визьор е Contax-S от 1949 г. Възможността да се гледа през самия обектив без паралакс и да се фокусира точно е изключително ценно предимство за репортажните и спортни фотографи, при които бързината е на първо място. 
Първата SLR камера с моторизиран транспорт и модерна система за AF е Minolta -7000 от 1985 г.. Автофокусната система е ключова иновация в развитието на фотографията. Всички съвременни цифрови огледално-рефлексни камери използват усъвършенствани варианти на тази система и до днес

Тук няма да разглеждаме подробно историята на цифровите камери, тъй като от фотографска гледна точка принципът им на работа не е променен. Това важи и за основните параметри за настройка на камерата – чувствителност (ISO), време за експониране (скорост на затвора) и светлосила на обектива (бленда). В разделите „Избор на техника“ и „Настройки на камерата“ ще изясним всички особености в тази насока. Не може да не споменем обаче някои важни исторически и технически факти, свързани със създаването на изображения чрез електричество.

Началото на предаването на изображения чрез електричество е поставено още в края на 19 век, когато италианският физик и изследовател Джовани Казели създава пантелеграф – първообраз на факса за предаване на неподвижни изображения. Негова е идеята за превръщане на визуален образ в поток от електрически импулси и предаването им на разстояние.
Шотландецът Джон Беърд пръв демонстрира предаване на монохромни изображения през 1926г. с резолюция от 30 реда, достатъчна за разпознаването на човешко лице. През 1927 г. той изобретява и първата система за видеозапис, използвайки техника за аудиозапис. Негови записи на изображения са възпроизведени през 21 век чрез модерна дигитална техника.
Развитието на цифровите фотоапарати датира от 80-те години на 20 век. За основа са използвани филмовите камери като процесът на заснемане и работа не е променен. Единствената разлика е смяната на филмовата лента с електронна матрица, а процесът на проявяване с електронен хардуер и софтуер.