Портретна фотография е най-общо казано да снимаме човешкото лице и емоциите, които то изразява. Най-важното е да се стремим да уловим характерна поза, изражение, жест, мимика у човека, когото снимаме. Всеки човек е уникален и ако успеем да предадем по някакъв начин тази негова уникалност, значи сме постигнали задачата си. Това не винаги е лесно, защото много хора се притесняват от насочената към тях камера, затова е важно да ги предразположим, да ни имат доверие, да се чувстват комфортно в нашето присъствие
Портретът може да е единичен или на група хора. Може да е направен в студио или в естествени условия. Може да е на друг човек или автопортрет. Може да е само лице или част от лице, портрет до гърдите, до кръста или в цял ръст. Може да е предадена и част от обстановката, предмети свързани с човека. Такива портрети в естествена среда разказват цяла история, те са емоционално по-натоварени, носят много повече информация за човека, навиците му, социалния му статус, мястото където живее, епохата.
Портрети можем да снимаме отблизо със знанието на хората или отдалеч, без те да ни забележат. Условно можем да ги наречем режисирани и непринудени портрети. И двата способа си имат предимства и недостатъци.
Предимството да снимаме отблизо и със знанието на човека е, че моделът е ангажиран със снимката, той обикновено гледа в обектива, а резултатът е че човекът от снимката гледа зрителя. Присъствието на модела в кадъра е по-силно. Недостатък е, че част от хората се притесняват от камерата и това личи в снимките. Затова много добре се работи с професионални модели, актьори, певци, музиканти, изобщо хора свикнали да бъдат пред камерата. Също така и с познати и приятели, които не се притесняват от теб.
Когато снимаме отдалеч, непринудени портрети, предимството е, че човекът не позира, той е максимално естествен, той е себе си, без никакви излишни пози или притеснения.
Недостатък е обаче, че често погледът е зареян в нищото, без вътрешна логика в кадъра към какво гледа човекът.
Най-важното в портретната фотография, естествено е лицето на човека. Затова то трябва да бъде най-силния акцент в кадъра, то трябва да бъде отделено от останалите елементи. Това може да стане като лицето е по-светло, фонът – по-тъмен. Като лицето е на фокус, а фонът – разфокусиран. Или с цветови решения – фонът да бъде предимно от цветове, които не се съдържат в човешката кожа.
Изборът на фон е особено важен. Ако фонът е прекалено пъстър и с много детайли, това ще ни отвлича от главното в снимката. Фонът не бива да е ярък ако лицето е в сянка.
Най-подходящата светлина за снимането на портрети е разсеяната и мека и полумека светлина. Облачният ден е много по-подходящ за портретна фотография, отколкото пряката слънчева светлина.
Sony Nex7, Sony 55-210/4.5-6.3
Canon 5DIII, Sigma 24-60/2.8
Фокусирайте върху очите! Те са най-важното в един портрет. Очите са прозорецът към душата на човека. Внимавайте да не натиснете спусъка, точно когато човекът е мигнал.
Портрети можем да снимаме с всякакви обективи, къси, дълги, вариообективи или такива с фиксирано фокусно разстояние, тъмни или светли. Но трябва все пак да знаем как влияят различните обективи върху пропорциите и формата на човешкото лице. Ако обективът е прекалено къс, за да обхванем лицето като зрителен ъгъл, за да изпълним кадъра, трябва да снимаме от много близки дистанции. Това влияе на перспективата и като резултат имаме много дълбоки лица, ушите са изтеглени много назад и цялото лице изглежда деформирано, шаржово.
Най-удачни решения са обективи с фокусни разстояния между 60 и 150 мм, защото изпълвайки кадъра най-коректно предават пропорциите и съотношенията на човешкото лице. Класическите портретни обективи са светлосилните 85 и 135 мм. Всички производители и марки имат такива.
Използването на светкавица, особено на вградените светкавици в любителския клас фотоапарати, не е удачно решение при снимането на портрети. Ако светкавицата е само една, има голяма вероятност тя да даде плоско и неравномерно осветление, а някой път и дълбоки сенки върху лицето. Светкавицата може да бъде използвана навън, при слънчево време, или когато имаме и друго осветление, в режим fill-in.
Позицията до прозореца е много добра за снимане на портрети. От една страна светлината е подходяща, полумека. От друга, могат да се получат интересни отражение в стъклото.
Портретите, които правя са повече за мен, отколкото за хората, които снимам.
Ричард Ейвидън