Редакция на снимки

Цифровата фотография, за разлика от класическата ни дава изключително големи възможности за редакция на снимките. С редактиращите програми, фотографията вече не е ограничена в рамките на реалните образи. Единственото ограничение вече е нашата фантазия. С помощта на фотоапарата и компютъра, можем да изграждаме фантастични светове, също като художниците. Но за разлика от художника, който започва от нулата, от белия лист, ние имаме вече готови, добре нарисувани от светлината обекти, които можем да променяме и комбинираме по всевъзможни начини. Можем да променяме перспективата на изображенията, да трием или добавяме обекти, да променяме цветовете на всеки елемент според желанията си, да комбинираме елементи от различни кадри.

Корекции на перспективата


Често използваме редактиращи програми за перспективни корекции в кадъра. Това става лесно. Отваряме снимката в работното поле на някоя редактираща програма (Фотошоп, Гимп, Корел Фотопейнт или подобна), селектираме я (select all) от менюто transform избираме командата distort. В краищата на снимката се появяват едни маркери. Хващаме точката с мишката и разпъваме в посоката, в която е необходимо.

После остава само да изрежем излишното отстрани.
По този начин можем да коригираме криви хоризонти, сгради, интериори или други обекти, които сметнем за необходимо. Разбира се, при такива корекции има известно намаляване на резолюцията, но това не е проблем, ако файлът ни се състои от достатъчно пиксели, а измененията не са много големи като процент от общата площ на снимката.


Изтриване и добавяне на детайли в снимката

Случва се понякога детайл от снимката да разваля цялата композиция. Ако сме снимали на лента – не може да се направи нищо. Проклетият стълб или жица минава точно през средата на кадъра и съсипва хубавата иначе снимка.
За щастие тези проблеми имат своето разрешение, когато изображението е в цифров вид.

Ето един пример, в който мачтата на лодката минава грозно точно през средата на кадъра. В такъв случай идва на помощ Stamp Tool – това е четка с която вземаме част от изображението от снимката и го „клонираме“ на ново място. Инструментът го има в много редактиращи програми, Фотошоп, Гимп, безплатната Фаст Стоун и т.н.
След като сме определили големината на четката, определяме и мястото откъдето ще копираме (обикновено с Alt или Ctrl от клавиатурата) и кликваме там с мишката. Следващото кликване с мишката на новото място по кадъра ще пренесе там същите пиксели, които сме обозначили при първия клик. В началото може да ви се струва трудно, но след няколко опита ще видите как ставате все по-добри и по-добри, а снимките ви отсега нататък ще стават все по-хубави и по-хубави. В случая с този рибар, вземаме част изображението на водата отстрани и го копираме на мястото на мачтата. В резултат получаваме една по-изчистена в композиционно отношение снимка.
В някои версии на Фотошоп има и друга опция – content aware. Ако искаме да я използваме селектираме участъка и натискаме delete от клавиатурата. Програмата сама напълва със съдържание селектирания участък, като се съобразява с околните пиксели. Така нещата стават по-бързо и лесно, но пък нямаме пълен контрол над съдържанието което се поставя на новото място.

Детайли могат не само да бъдат изтривани, но и добавяни в снимките. Когато искаме да добавим някой детайл от друга снимка, първо го селектираме, а след това с командите Copy & Paste го пренасяме върху снимката, която работим. Ако е много грубо изрязан, можем с някои от инструментите да омекотим или изтрием краищата му, да ги затъмним или изсветлим, можем да коригираме цветността, гамата, яркостта или контраста на обекта, така че да съвпаднат в максимална степен с основната снимка.


Монтажи и колажи

Фоторедактиращите програми ни дават чудесната възможност да комбинираме елементи от различни кадри. Така можем да създаваме забавни, интересни и фантастични сюжети.

Всичко зависи от нашето търпение да изрязваме, оразмеряваме и лепим обекти от едни снимки в други. В този кадър има три елемента, които са снимане поотделно – книгите са основният фон. За да стои разтворена средната там е пъхнато камъче. Детето е снимано отделно на леглото, изрязано от снимката и залепено на мястото на камъчето. Очилата са третият елемент, също изрязан и залепен върху лицето на момичето.


Ретуш на портрети

Ретуширането на лицата на моделите е неделима част от портретната фотография. Това е правено през годините, още от ерата на филмовата фотография. Но с цената на много труд, много похабени материали и неясен краен резултат. Днес във фоторедактиращите програми става сравнително бързо и лесно.
Основен инструмент при ретуша на лица е healing brush – лекуващата четка, която присъства в много от фоторедакторите, включително и в някои от безплатните. Тя работи на принципа на clone stamp, но освен че пренася пикселите от едно място на друго, изравнява по цвят и плътност с основата. За нас остава само да намерим добра текстура от кожата на лицето и да я клонираме там където има проблемни участъци – пъпки, бенки, петна, ранички.

Геометрията на лицето пък можем да оправим с Liquify filter. Той също е лесен за употреба, има собствен интерфейс, в който има няколко четки – преместваща, завъртаща, разширяваща и свиваща. Вземаме си четка със съответния диаметър, позиционираме я върху участъка който искаме да коригираме и съответно го разширяваме, свиваме, завъртаме или изместваме. Е, вероятно първите опити ще получаваме леко шаржови образи, но колкото повече се упражняваме, толкова по-добри крайни резултати ще имаме.
Успех!

Смесване на слоеве

Смесването на различни слоеве е техника, която ни позволява да експериментираме и да създаваме интересни ефекти в кадрите си. Смесване най-общо означава тъмните петна от долния слой да изпъкнат върху светлите участъци от горния слой. Или обратното – светлите участъци да изпъкнат върху тъмните. В случая, върху един портрет е сложен втори слой, снимка на напукана боя върху стара дървена повърхност.

По този начин е направен и следващият кадър. Основната снимка е заснета в студио – рефлекторен чадър с вкарана вътре светкавица, под чадъра. Към този кадър са добавени два слоя – единият – дъждовни капки, другият размазани, дефокусирани светлини от градски пейзаж.

Творецът е длъжен да познава законите на изкуството, преди да си позволи да ги нарушава.
Анри Картие-Бресон