ДОФ е съкращение от Dept Of Field, дълбочина на полето. Става въпрос за полето, областта в снимката, в която има фокус.
ДОФ-ът е най-фотографското средство за насочване на вниманието на зрителя върху важните елементи в кадъра. Другите изразни средства, като композицията и цвета сме ги взели от изобразителните изкуства, но ДОФ-ът го няма в живописта и графиката, защото е функция на обективите. Има го в киното и телевизията, които също си служат с обективи.
От какво зависи ДОФ-ът и как да го манипулираме?
Зависи от три неща – от блендата , от фокусното разстояние на обектива и от разстоянията, от една страна между обектива и обекта, от друга между обекта и фона.
Колкото е по-отворена блендата, толкова по-плитко поле на фокус имаме. Понякога при много отворени бленди, фокусът е в равнина от един-два сантиметра, всичко напред и назад е разфокусирано.
Това че можем да създаваме акценти в кадрите си е предимството на светлосилните обективи и недостатъкът на тъмните китови обективи. Светлосилните обективи ни позволяват да снимаме на не особено фотогенични места. Като разфокусираме задния план, той не дразни и не разсейва зрителя, както ако е ясно видим и конкретен. В снимката с монасите, автомобилите в дясната част на кадъра почти не се забелязват, те са в полето на дефокуса.
Милиметрите на обектива също влияят върху дефокуса. Колкото е по-дълъг обектива, толкова повече разфокусира предния и задния план. Като тук трябва да се отбележи, че става въпрос за реални милиметри на обектива, а не за приравнени фокусни разстояния.
Една и съща матрица, една и съща бленда.
Когато обективът е достатъчно дълъг, дори и на по-затворени бленди дава добър дефокус. Следващият кадър е с 300 мм на бленда 5.6
Третото нещо от което зависи дъблочината на рязкост са разстоянията между обекта и фотоапарата и обекта и фона. Колкото обектът е по-близо до камерата и по-далеч от фона, толкова фонът е по-дефокусиран.
Цената на по-добрия дефокус обаче е все по-плътното навлизане на обекта в кадъра. Ако в първия кадър двойката младежи са в цял ръст и заемат малка част от снимката, то в последния кадър са почти до кръста и заемат много по-голяма част от кадъра.
Трудното постигане на портрети с разфокусиран фон при компактните апарати и телефоните се дължи на факта, че техните обективи са с много къси реални фокусни разстояния. При матриците с по-малък размер е необходим обектив с по-късо фокусно разстояние, за да даде същия зрителен ъгъл и мащаб, както при камерите с по-голям размер на матрицата. Например ако реалното фокусно разстояние на обектива на вашия телефон с матрица 4х6мм е 4мм, това ще съответства на около 24мм при апарат с размер на сензора 24х36мм (6 пъти по-голяма страна на сензора, 6 пъти по-дълъг обектив за постигане на еднакъв зрителен ъгъл) .
Реално при ДОФ-а основна роля играе истинският работен отвор на обектива. Колкото отворът е по-малък, толкова по-голяма част от пространството е на фокус. Не случайно късогледите хора присвиват очи в опит да пропуснат светлината през по-малък отвор и така да избегнат дефокуса в очното дъно в следствие от изместване фокусната равнина на очната леща.
Сходимостта на лъчите при малък отвор е много голяма и поради тази причина по-голяма част от пространството е на фокус.
Ето реално какво се случва когато снимаме един и същ сюжет, при един и същ зрителен ъгъл с компактен апарат и с ДСЛР при една и съща бленда
Както казахме блендата (светлосилата на обектива) е частно на диаметъра на реалния отвор и фокусното разстояние. Така при еднаква светлосила – бленда 2, реалният отвор на телефона ще бъде 4:2 =2мм, а на големия апарат 24:2=12мм , т.е. 6 пъти по-голям. Ето защо портретните снимки с телефони изглеждат по-плоски и без ясно разграничаване между преден и заден план. .
Човек трябва да използва фотоапарата така, като че ли утре ще ослепее.
Доротея Ланг