Всеки от нас би бил горд като фотограф, ако може сам да заснеме любимия си изпълнител на сцената, вместо да си изреже снимката му от някое списание. Но снимането по време на концерт е съпътствано от доста трудности. Общо взето, колкото е по-известен изпълнителят, толкова по-трудно е да му направиш снимка. Звездите обикновено са капризни и суетни по отношение на това как изглеждат.
На концерта на кварталната банда в местното читалище, можеш да се качиш и на сцената и да снимаш изпълнителите “от упор” със светкавицата. Имаш достатъчно време за експерименти, никой
не те притеснява, по-скоро ти притесняваш музикантите.
Можеш да си поиграеш с бавни скорости, например, които да размажат фона и движението, а със светкавицата да фиксираш интересен момент.
По-различно обаче стоят нещата с някоя световна мегазвезда.
По правило на подобен концерт има двойна охрана – една от страна на организаторите, друга от страна на изпълнителите. На такива концерти не се допуска внасянето на големи фотоапарати и видеокамери. Критерият най-често е цветът на апарата и размерите му. Ако апаратът е черен и голям, значи “не може, забранено е да се правят професионални снимки по време на концерта”. Ако е сребрист и малък – имаш шансове да минеш с него.
В това разделение има известна логика, тъй като малките любителски апаратчета не могат да заснемат нещо повече от общ план на сцената, където изпълнителят ще бъде като точка и най-често размазан. Макар че има и изключения – добре подбраният компактен апарат с ултразум и стабилизатор ще се справи сравнително добре в подобна ситуация.
Друга трудност е голямото разстояние до сцената и ниската осветеност на повечето от концертите. Така и никога не разбрах, защо звездите трябва да свират в полумрак и как си виждат нотите в тъмното, но това е друга тема…
За да направим снимката си е по-добре апаратът ни да има светлосилен обектив (желателно със стабилизатор на изображението) и възможност за снимане на високи чувствителности. Както и обективът да е с възможно по-голямо приближение.
Най-доброто решение е ДСЛР или компактен ултразум (или хибриден) апарат със стабилизатор. ДСЛР-ът е за предпочитане, но само ако е с подходящ обектив – дългофокусен и светлосилен. Предимството на компактния пък е безшумния затвор (и въртящия дисплей при някои модели – не е необходимо да е пред очите ни за да снимаме)
Разбира се, стабилизаторът не е панацея, той компенсира до някаква степен вибрациите на ръката по време на снимане, но не може да компенсира движението на изпълнителите.
Включването на светкавица по време на концерт не е добро решение. От една страна, едва ли ще сте на подходящо разстояние от изпълнителя за да можете да го осветите със светкавица (особено пък вградената, която има обхват под 5 метра), от друга – светкавицата пречи на околните, а и ви издава че снимате и можете да имате проблеми с охраната.
Съветите ми за снимане в тези условия са – вземете си билет на предните редове или във фен зоната, възможно най-близо до сцената (е, разбира се, най-доброто решение е официалната акредитация, но ако вие сте фотограф от такъв калибър, че ви канят да снимате по време на концертите на звездите, едва ли би ви интересувала тази статия). Не включвайте светкавицата. Не дръжте апарата през цялото време пред очите си. Когато не снимате може да е в чантата през рамото ви, все пак е добре да се порадвате и на това което се случва на сцената.
Изберете възможно най-високото ИСО, при което снимките биха излезли добре. Изберете възможно най-високата скорост на затвора, която ви позволява да направите снимка без да се размаже изображението. Стремете се да не мърдате когато натискате спусъка на апарата, ако имате възможност подпрете се или подпрете апарата на нещо. Стремете се да уловите изпълнителя в момент, когато е застинал на сцената.
Избягвайте, доколкото е възможно, микрофоните пред лицето. Конвертирането в черно-бяло е решението за скриване на цветния шум, който в доста от случаите е неприятен.
И разбира се, не забравяйте след концерта да изтриете всички снимки, които според вашите критерии не стават за показване, защото със сигурност ще има много такива.
Всеки добър фотограф е успешен синтез от техника и изкуство.
Андреас Файнингър