Какви снимки се съдържат най-често в семейния албум? Ами разбира се, тези на децата. Много хора си купуват фотоапарат именно за да „запаметят“ най-интересните мигове от живота на малките палавници, от лудориите и безкрайните игри. Това е и причината, която ме подтикна да ви разкажа малко повече за особеностите при фотографирането на деца. Вероятно си мислите, че няма нищо по-лесно от това да снимате децата си, но за да направите наистина хубав детски портрет, се изискват много търпение, такт и… чувство за хумор. Най-хубавите снимки на малките немирници се получават в техния любим свят – светът на забавленията и игрите, сред любимите им играчки, приятели, домашни животни.
Изключително трудно, да не кажа почти невъзможно, е да направите наистина хубави снимки на децата, ако не се опитате да проникнете в техния свят. Преди да вдигнете фотоапарата с намерението да ги фотографирате, независимо дали са ваши или чужди, първо трябва да се опитате да спечелите доверието им. Това не е толкова трудно, стига да си спомните, че и вие някога сте били дете и сте обичали същите игри, каквито и те обичат сега. Никога не започвайте да снимате веднага. Първо опитайте да поиграете с тях, да ги разсмеете с някой трик или стар фокус, да им разкажете интересна история или да организирате по нов и по-интересен начин на играта, в която са се вглъбили. Ще останете удивени колко бързо ще се превърнете в част от компанията на малчуганите. Сега вече е време да извадите фотоапарата и дори като първа стъпка да позволите на вашите малки приятели да направят сами някоя снимка с него.
Голямото предимство на цифровия фотоапарат е, че той винаги привлича интереса на децата с възможността да погледнат в дисплея и да видят как са станали снимките. Поснимайте ги малко как играят и им покажете няколко по-смешни момента, които сте успели да запечатате. Гаранцията, че след това трудно ще се отървете от желанието им да се снимат е пълна. Разбира се, първоначално ще се сблъскате с естественият стремеж на малчуганите да гримасничат, да се плезят и да правят всякакви физиономии и номера пред камерата.
Това е нормално, не пренебрегвайте тези кадри. Някои от тях могат да се получат доста интересни. След като им мине желанието за лудории, е време да се опитате да направите и няколко „по-сериозни“ снимки, в по-близък план и дори да ги помолите да застанат по определен начин и да ви позират. Винаги преглеждайте снимките, които сте направили, защото децата са бързо подвижни и е възможно да излязат от кадър за части от секундата или да сменят за миг интересната гримаса, която сте искали да заснемете. Снимайте на по-къси фокусни разстояния и по възможност в едър план, за да поддържате близък контакт с хлапетата и за да ви чуват какво им говорите сред неизбежният шум, който вдигат. Ако снимате с огледално рефлексен фотоапарат, изключително подходящ е нормалният 50 mm обектив с голяма светлосила. Използвайте по-отворена бленда и по-бърза скорост на затвора, за да получите портрети с приятно дефокусиран заден план и в същото време да „замразите“ постоянното движение на малчуганите. Разбира се, ако имате обектив с по-дълго фокусно разстояние, можете да пробвате да снимате от по-далече, без да ви забележат. Понякога най-интересните снимки на деца са тези, при които фотографът остава незабелязан и успява да улови непринудени моменти от играта и ежедневието на хлапетата.
Подходящи за такъв тип снимки са и цифровите фотоапарати с подвижен дисплей, по който може да кадрирате и да снимате от различни гледни точки. Ако снимате детски портрет с компактен цифров апарат, използвайте най-дългото фокусно разстояние на обектива и максимално отворена бленда, за да получите разфокусиран фон. Това е необходимо, защото при компактните камери действителните фокусни разстояния на обективите са малки и този ефект е доста трудно постижим, а понякога и невъзможен.
