Звездите в нощното небе могат да бъдат предадени по два начина. Като стар трейлс (следи в небето) – ефектът се получава с дълга експонация и ниско ИСО. Това е по-лесният начин. Само трябва да премерим осветеността при по-високо ИСО и отворена бленда и след това да преизчислим експонацията за по-ниското ИСО.
Тук е мястото да кажем, че подобни дълги експонации не са особено препоръчителни, когато снимаме с цифров фотоапарат. Ако снимаме с филм, не е проблем да експонираме в продължение на часове през нощта. Но през матрицата на дигиталните апарати минава електрически ток. Колкото по-дълго време е активна, толкова повече се нагрява. Дори при ниско ИСО, на дълите експонации снимката започва да шуми. Това се вижда в горния кадър, в цвета на равната повърхност на езерото. Има опасност някои от силно нагрятите фотодетектори да пробият и да се превърнат в „мъртви пиксели“. Затова е препоръчително подобен тип снимки, особено с много дълги следи, да се сглобяват софтуерно. Апаратът е на статив, експонира няколко минути, после охлажда известно време, после пак експонира. Снимките се наслагват в софтуер, който попълва празните места в следите, които са останали по време на почивките.
Вторият начин е да изкараме звездите като точки. При него подходът е обратен. Трябва ни сравнително бърза скорост, за да се фиксират звездите и да не станат на дъгички. Но при липсата на достатъчно светлина скоростта на затвора, компенсираме с максимално отворена бленда и високо ИСО.
Този кадър е с параметри – скорост на затвора 7 секунди, 6400 ИСО и бленда 1.8. Късметът тук са група туристи, които с челници и фенерчета осветяват пътеката в лявата долна част на кадъра. А следващият кадър е нещо средно между двата подхода.
В този случай скоростта не е нито достатъчно дълга за да оставят звездите ясни следи, нито е достатъчно кратка за да излязат като точки в кадъра. Реших все пак да запазя този кадър, защото има добър акцент – светещите прозорчета на заслона. Често липсата на акцент е проблем при снимките на звездното небе. Когато имаме такава снимка, обикновено самото звездно небе е най-силният акцент в кадъра, което прави тези кадри в някаква степен еднообразни.
Снимането на пейзажна фотография е най-големият тест за фотографа и често е най-голямото му разочарование.
Ансел Адамс
Към нощното небе могат да се отнесат и снимки на луната. Луната сама по себе си се снима лесно, дори и от ръка, защото е много светла. Но в контекст на някакъв пейзаж или други елементи изгаря (при по-дълги експонации дори се измества), защото всичко наоколо е много тъмно и ако искаме да излезе цялата сцена, трябва да сложим дълга експонация.
