Настройки на фотоапарата

Повечето фотоапарати от по-ниския любителски клас, както и голяма част от смартфоните не предлагат други настройки, освен напълно автоматичната. Ако фотографията за вас не е само запечатване на любими мигове от ежедневието и ако желаете да постигнете по-интересни и артистични резултати е необходимо да си закупите фотоапарат, който предлага възможност за известно вмешателство в работата на автоматиката. Често, снимайки залези, изгреви, пейзажи се възхищаваме на това, което виждат очите ни, но после на снимките нещата не изглеждат така очарователни….Перфектната автоматика е изравнила светлината и контраста, направила е снимката стерилна и огромното червено слънце, вече не е червено а бяло, тънките лъчи, промъкващи се между клоните не се виждат и цялото настроение, което сме почувствали докато снимаме се е изпарило. В такива случаи е необходимо да се намесим и да направим някои корекции при снимането. Най-честите корекции са свързани с промяна на експозицията на фотоапарата. При някои модели има проста корекция с един бутон в определени малки граници, а при други напълно ръчно изменение на всички параметри. Основните настройки на камерата, чрез които можем да повлияем на изображението не са променени още от появата на фотографията преди 200 години.  Тъй като Фотография означава “Рисуване със светлина”, е логично да предположим, че тези настройки са свързани с количеството светлина, попадащо върху светлочувствителния материал на фотоапарата (филм или матрица).  Ако светлината е повече, снимката ще бъде прекалено светла ( преекспонирана ), ако е по-малко ще бъде тъмна (недоекспонирана).

Светлната е недостатъчка – казваме, че снимката е недоекспонирана.
Светлината е точно толкова, колкото трябва – казваме, че снимката е нормално експонирана.
Светлината е повече от необходимото – казваме, че снимката е преекспонирана.

Ще разгледаме основните параметри, чрез които можем да контролираме светлината.

  • Светлосила на обектива (в немския, руския и българския фотографски жаргон терминът е “Blende – бленда”). В английско говорящите държави е “Aperture”. Обективът е един от най-важните компоненти във фотографската камера. На него дължим обективната проекция на действителността върху светлочувствителния  материал на камерата. Различните обективи имат различна способност да пропускат наличната светлина. Разбира се тя зависи и от качеството на използваните лещи, но в съвременните обективи светлосилата се определя от два основни фактора – работен отвор ( диафрагма )  и фокусно разстояние на обектива. Когато работният отвор  е по-голям, обективът пропуска повече светлина, по същия начин както големият прозорец пропуска повече светлина в стаята от малкия. Т.е. можем да кажем, че светлосилата на обектива е право пропорционална на диаметъра на работния му отвор. Какво става ако се отдалечим от прозореца? Тъй като светлината е свръх високочестотно електромагнитно лъчение, за нея важат познатите закони от физиката – с удвояване на разстоянието интензитета намалява 4 пъти.  Т.е. колкото повече се отдалечаваме от прозореца, толкова по-слабо ще бъдем осветени. В обектива, това разстояние е от главната му оптична повърхнина до мястото на проекцията и се нарича “фокусно разстояние” .  

Вероятно всички сте си играли като деца с лупа и сте опитвали да запалите парче хартия фокусирайки слънчевите лъчи върху него. Има точно едно положение на лупата, при което върху хартията се появява малка светла точка – това е проекцията на слънцето. Самата лупа е прост обектив тип монокъл, а ако измерите разстоянието от лупата до проекцията на слънцето върху хартията, ще намерите точното фокусно разстояние на този обектив. И така – колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива, толкова е по-малка светлосилата му – т.е. тя е обратно пропорционална на фокусното разстояние. С две думи светлосилата (бленда) е отношението на работния отвор и фокусното разстояние на обектива. Ако имате обектив с работен отвор 50мм и фокусно разстояние 100мм, неговата светлосила ще бъде 50/100 или 1:2. Казваме ,че този обектив има бленда 2. Ако обектив с 50мм работен отвор има фокусно разстояние 200мм, то неговата светлосила е 1:4 или бленда 4. Обектив с бленда 2 пропуска 4 пъти повече светлина от такъв с бленда 4, защото по-горе казахме, че с удвояването на разстоянието интензитета на светлината пада 4 пъти. Често начинаещите фотографи не могат да разберат защо по-голямото число на блендата означава по-малко светлина. Защо обектив с бленда 4 пропуска по-малко светлина от такъв с бленда 2. Обяснението е просто – това са знаменатели на дроби. 1:2 е по-голямо число от 1:4, така както половин парче пица е повече от четвърт.

В работния отвор на обектива е поставена специална диафрагма от метални ламели, чрез която можем да го променяме, за да коригираме количеството постъпваща светлина. Така ако фокусното разстояние на обектива е постоянно, се променя и неговата светлосила (бленда). Ако наличната светлина е много, можем да я ограничим, затваряйки диафрагмата (ярко слънце на плажа или комбинация от слънце и сняг в планината), а ако светлината е малко, можем да я отворим, за да пропуснем максимално повече ( мрачно облачно време, дълбока сянка и т.н. ). Важно! Обективите с висока светлосила (бленда под 2)  са по-ценни, тъй като дават възможност да снимаме при лоши светлинни условия.  

Вероятно някои от вас са виждали тази картинка. Навремето тя беше отпечатана от вътрешната страна на повечето фотографски филмчета. Това беше ориентирът на фотографа в какви светлинни условия на каква бленда да снима. 

Досещате се, че този параметър не е единствен. Така е, тези символи важаха при фиксирано време за експониране 1/100сек при 100ISO.  И така стигнахме до втория параметър.

  • Време за експониране (скорост на затвора) 

В математиката за 8-ми клас са особено популярни задачи, при които един басейн се пълни от една или няколко тръби за определено време. Всъщност ако тръбата е само една, количеството вода в басейна ще зависи от нейния диаметър и от времето за пълнене (при еднакво налягане на водата). Подобен е принципът при “пълненето” на фотографската матрица. Освен светлосилата на обектива, има значение и времето, за което потокът от фотони я облъчва.  Колкото по-дълго е това време, толкова повече фотони достигат до светлочувствителния сензор. Този процес се нарича “време за експониране” и се контролира от прецизен механизъм, наречен затвор. Обикновено затворът представлява непрозрачна щора от метални здрави ламели, които пропускат светлината за точно определено време. Ако времето е по-малко нашият “басейн” няма да се напълни, а ако е повече ще прелее. Във фотографския жаргон често времето за експониране се нарича “Скорост на затвора”. В английската литература ще го срещнете като “Time value”  – Tv или “Shutter speed” – S. Скоростта на затвора и блендата са свързани като скачени съдове. Колкото по-отворена бленда, толкова повече светлина – съответно по-висока скорост на затвора и обратно.

Работа на централен механичен затвор
Затвор на DSLR. Първата степен е вдигане ан огледалото, след това се отваря затвора, за да пропусне светлина и накрая огледалото пада обратно. Всичко това е свързано със сложна прецизна механика, която за съжаление се износва с времето и създава проблеми. Ниският клас DSLR камери имат живот на затвора около 50 000 кадъра, а професионалните модели достигат до 500 000 и повече..
Електронен безшумен затвор на последно поколение цифрови безогледални камери.

В разделите за движение ще анализираме подробно значението на времето за експониране за улавяне на движението, но е добре да знаете, че при дълги времена за експониране, движещите се обекти изминават определено разстояние и проекцията им в един кадър е размазано изображение. Ако искаме да уловим мига и да имаме рязко изображение, трябва да използваме по-кратко време за експониране (по-високи скорости на затвора). От долната графика можете да придобиете визуална представа за тази зависимост : 

Имайте предвид, че при ниски скорости на затвора, дори неподвижен обект може да се размаже от трепването на ръката ни. Спазвайте просто правило скоростта да е единица върху милиметрите на обектива –  100мм обектив – 1/100сек, 50мм обектив – 1/50сек. Това разбира се зависи от стабилността на ръката ви, но все пак помага като ориентир. 

  • Чувствителност  ( ISO )

Това е третият важен параметър от който зависи правилната експозиция на изображението. Той е пряко свързан с останалите два. Ако чувствителността към светлината е ниска, това означава, че времето за експониране ще бъде много дълго. Казахме вече, че това е бил основен проблем в зората на фотографията. Чувствителността на емулсиите е била толкова ниска, че се е налагало експонацията да продължи с часове. Тогава дори не е имало нужда от затвор и не е съществувал термин “скорост на затвора”. Времето се е измервало с часовник, а капачката на обектива е играела роля на преграда за светлината. Появата на затвора е тясно свързана с увеличаването на чувствителността и необходимостта да бъде замразен мигът с време за експониране по-кратко от секунда . Няма как да отброите с часовник 1/100 сек, нито пък човешките рефлекси позволяват подобна реакция за махане и слагане на капачката пред обектива. Първите механични затвори , отмерващи части от секундата са създадени от известни фирми за производство на часовници. 

Чувствителността е свързана и с количеството светлина, преминаваща през обектива, контролирано чрез блендата.  По-високата чувствителност изисква по-малко светлина и обратно – при ниска чувствителност трябва да отворим максимално блендата и/или да намалим скоростта на затвора. През годините се използваха няколко стандарта за чувствителност. Добре известни са ни руският стандарт ГОСТ, немският DIN и американският ASA. В края на 20-ти век се наложи универсалният стандарт ISO.  Голямото предимство на цифровите апарати е, че чувствителността на матрицата може да се променя в определени граници чрез усилване на сигнала. Използваемата чувствителност при филмовата фотография е между 50 и 800ISO, рядко до 1600 и 3200, но с големи компромиси в качеството. За цифровите любителски компактни камери и смартфоните много добри резултати се получават при 50-400ISO, 800ISO е компромис, а при 1600ISO шумът е толкова висок, че обикновено снимката не става за печат. Често производителите прибягват до агресивни алгоритми на шумоподтискане. Ефектът от тяхното прилагане е значително намаляване на видимия шум, но това е винаги за сметка на детайлността на снимката и появата на допълнителни артефакти. При съвременните камери с голям сензор истински използваемите чувствителности са в диапазона на 100-6400ISO, а понякога и до 12800ISO. Това се дължи на по-големият размер на сензора и съответно на по-голямата площ на светлочувствителните фотоприемници.

На примерът долу виждате снимка в цял размер и след това отсечки 100% при чувствителност 800, 6400 и 25600 ИСО. Високата чувствителност прави изображението по-грубо и с високи нива на шум

Снимка в пълен размер, заснета със Sony 7iii
Отсечки 100% на 800, 6400 и 25600 ISO . Имайте предвид, че подобно увеличение съотвества на печатно копие в размер над 1 метър по дългата страна. Реално дори и на високо ISO при нормален размер на гледане, шумът се вижда трудно. Големият размер пък от друга страна не се гледа от близо, така че пак няма да бъде лесно да се забележи шум. Опитът в реални условия с тази и подобни камери, показва че тя е изцяло използваема до 12800 ISO и с компромиси до 25 600 ISO

Когато говорим за компактни камери от нисък клас и смартфони, които се ползват от начинаещи любители, копиращи своите снимки без допълнителна намеса, може би е оправдано използването на шумоподтискащ софтуер, но когато става въпрос за скъпи модели във висок ценови клас, тази опция трябва да може да се изключи от менюто. Винаги е по-добре да получим кадър с висока резолюция, дори и с цената на повече шум, тъй като шумът може да бъде отстранен по-успешно със специален софтуер по-късно, отколкото с вградения във фотоапарата. Това можем да направим и като снимаме в RAW. За съжаление, повечето камери в любителския клас не поддържат RAW. Друга причина за разликата в нивата на шум, която можем да видим и при изключено шумоподтискане след обработка в RAW конвертора на фотошоп, е фриволното тълкуване на понятието ISO от повечето производители. При еднакво усилване на сигнала от еднаква матрица шумът също е еднакъв. За съжаление често 100ISO при един модел, съответства на 160 при друг и на 80 при трети. Това води до заблуда за нивото на шума. Истината е, че не трябва да се гледа стойността на ISO-то което дава производителя, а трябва да се отчита точното усилване на сигнала.

В долната графика виждате редица от стойности на чувствителността. Не забравяйте, че с повишаване на чувствителността качеството на изображението се влошава – шумът се вдига и резолюцията спада.

Както казахме, чувствителността е тясно свързана с блендата и скоростта на затвора. Да предположим, че при  100 ISO имаме бленда 4 и скорост на затвора 1/50 сек, но искаме да заснемем  движещ се обект. 1/50 сек ще бъде недостатъчна и движещият се обект ще се размаже. Тогава трябва да вдигнем скоростта на затвора (да намалим времето за експониране) 4 пъти  поне на 1/200сек . Това можем да постигнем като отворим блендата на 2 и пропуснем 4 пъти повече светлина, но  ако обективът ни няма тази възможност можем да вдигнем 4 пъти чувствителността от 100 на 400 ISO.  Ако искаме да получим още по-качествено замразяване на движението, можем да снимаме на 1/500сек или 10 пъти по-висока скорост. За да имаме нормално експониран кадър в тоя случай, ISO -то трябва да бъде 1000. 

И така след като изяснихме какво представляват бленда, скорост на затвора и чувствителност, нека да видим как се променят тези настройки в  нашия апарат. 

В горната част на всеки съвременен цифров фотоапарат, който разполага с възможност за ръчни настройки, има кръгъл селектор с основни символи.

  • Зелено/червено квадратче или надпис Auto – камерата сама избира скорост, бленда и чувствителност, вие само натискате спусъка. 
  • Символ “P” – Режим програма. Камерата сама избира скорост и бленда, но вие можете да променяте чувствителността (ISO) и да правите общи корекции в експозицията с допълнителен символ +/- , с + пропускате повече светлина (чрез комбинация от отваряне на бленда и намаляване на скорост), с „-“ пропускате по-малко светлина и снимката става по-тъмна. 
  • Символ “А” или “Аv”. Режим “Приоритет на блендата”  – вие избирате блендата и ИСО-то, камерата избира скоростта. Използва се често в портретната, пейзажната, интериорната фотография за контрол на дълбочината на рязко изобразяваното пространство (DOF). Блендата, освен като инструмент с който регулираме достъпа на светлина, може да бъде използван и като инструмент с който регулираме дълбочината на рязкост /DOF/, съотношението между фокус и дефокус в снимката. Колкото е по-отворена блендата (по-отворените бленди се отбелязват с по-малките числа), толкова е по-дефокусиран задния план.
  • Символ S или Tv. Режим приоритет на скорост. Ние избираме скоростта, камерата избира бленда и ISO (ако не е фиксирано предварително). Този режим често се използва при снимки на движещи се обекти за замразяване или ефекти на умишлено размазване. 

За всички тези настройки ще си говорим допълнително в различните глави на книгата и ще ги описваме под голяма част от снимките.

Фотографията сама по себе си не ме интересува. Аз искам да уловя кратка част от реалността.
Анри Картие-Бресон