Колкото и странно да звучи, въпреки че цветната фотография е създадена още в края на 20-те години на миналия век, черно-белите снимки не са изгубили очарованието си и до днес. Дори напротив, черно-бялата фотография изживява истински ренесанс в дигиталната ера. Дори в менюто на повечето любителски дигитални фотоапарати има опция за директно снимане в режим черно/бяло.
В много случаи черно-бялата снимка е по-въздействаща от аналогичната цветна. Това е така, защото ние сме свикнали да виждаме света цветен и черно-бялата визия е нещо по-необикновено за нас. Черно-бялата фотография е изчистена от неприятното внушение, което понякога създават ярките и несъответстващи си цветове. При нея можем да се насладим на формата, контраста и сюжета, без вниманието ни да се отвлича от цветността.
Черно-бялата фотография е на особена почит и сред професионалните фотографи. Дори някои от тях като Анри Картие Бресон, отричат изцяло снимането в цвят и изпадат в крайности, определяйки цветните снимки като снимки само за семейния албум. Великият Чарли Чаплин, казва че не харесва цветния филм, защото се притеснява, че зрителите ще се разсейват от цветовете. Той никога не заснема цветен филм, въпреки че е имал тази възможност към края на кариерата си. Най-често в черно-бяло се снимат портрети, но понякога това е похват и при снимането на пейзажи. Един друг известен фотограф и пейзажист, отричащ цветната фотография е легендарният Ансел Адамс. Неговите невероятни пейзажи се отличават с неповторима графичност и разработка в хилядите нюанси на прехода между черно и бяло. В някои случаи обаче, снимането в цвят е задължително. Например, когато трябва да предадем неповторимото излъчване на екзотично животно или птица, прекрасните топли цветове на изгрева или залеза или колорита на есенната природа.
Преди време, снимайки с филм, пред мен често стоеше дилемата какъв филм да заредя в апарата си, цветен или черно-бял… Дори се е налагало да нося 2 фотоапарата, единият зареден с цветен, а другият с черно-бял филм. Въоръжени с добър цифров фотоапарат, вие не трябва да се притеснявате дали снимате в цвят или не. Снимайте винаги в цвят, тъй като по-късно, преглеждайки снимките с любимия ви редактор в компютъра, може да пробвате за секунди как ще изглежда снимката в черно-бяло и да решите за себе си кой вариант ви допада. Обратният вариант не е възможен. За да постигнете повече контрол над черно-бялото изображение може да използвате Chanel Mixer на Photoshop или Silver efex на Nik. С тях ще можете да настроите по ваш вкус нюансите на сивото, които се получават от всеки един цвят и така да имитирате успешно популярните филтри от черно-бялата фотография. За да създадете драматично небе с откроени облаци поставяте червен или оранжев филтър на обектива си. Той не пропуска светлината в синия спектър и така небето става тъмно, а облаците контрастират с него. Същият ефект ще постигнете ако засилите червения канал в редактиращата програма. Когато снимате портрет на възрастен човек и искате да подчертаете възрастта, поставяте зелен филтър (или го имитирайте по-късно във фоторедактора) – така лицето му ще стане по-контрастно, а петната и бръчките по-ярко изразени.
Понякога е интересно да снимаме директно в режим B/W. Цифровият фотоапарат ни позволява да променим погледа си, наблюдавайки в черно-бяло на LCD дисплея ситуацията, която сме решили да заснемем и да преценим какви корекции да нанесем в настройките на фотоапарата, за да подчертаем внушението на този вид изображение. В тоя случай задължително снимайте в RAW, така ще имате и цветния вариант.
Черно-бялата фотография е особено подходяща за стрийт и репортажна фотография – жанрове при които е важно зрителят да се съсредоточи максимално върху уловения момент и нищо друго да не отвлича вниманието му.
Когато снимаш хора в цвят, ти фотографираш дрехите им. Когато снимаш в черно-бяло, ти фотографираш душите им.
Тед Грант