Изразни средства във фотографията – композиция

Ние фотографите сме взели правилата на композицията наготово от изобразителните изкуства. Художниците в процеса на своята работа установили, че като рисуват едни и същи неща, има значение къде на платното разполагат обектите си. В зависимост от разположението им, някои картини се приемали по-добре от публиката, други по-зле.
Така постепенно достигнали до някакви правила, които ние днес можем да спазваме, можем и да нарушаваме, но е добре да ги знаем, защото си личи кога знаеш правилото и го нарушаваш и кога не го знаеш.

Съвременните фотоапарати могат автоматично да фокусират, да определят вместо нас скоростите на затвора, стойностите на блендата, баланса на белия цвят, чувствителността, могат дори да включват светкавицата, когато не достига светлината, с две думи – могат да направят всичко за да стане една снимка технически добра, но не могат вместо нас да композират кадъра. Това трябва да направим ние. Затова композицията е едно от най-важните неща във фотографията

Правило на третините

Едно от основните правила по отношение на композицията е правилото на третините. Ако разделим кадъра на три по хоризонтала и по вертикала, там където се пресичат тези линии, там са силните точки. Там би следвало да разположим сюжетно важните елементи, тези върху които искаме да акцентираме.

Погрешно е да смятаме, че ако сложим обекта в идеалния център на снимката, то тя ще бъде по-въздействаща.
Класическото разбиране за хоризонта е че той трябва да съвпада с горната или долната разделителна линия – висок или нисък хоризонт. При снимането на портрет, очите често се поставят на височината на горната хоризонтална линия.

Друго основно правило, свързано с композицията е, че основните елементи в сюжета не бива да опират или да бъдат прерязвани от страничните граници на кадъра. Не е добре и да опират един в друг. Около основните обекти трябва да има известно пространство.

Повтаряеми елементи

Повтаряемите елементи в кадъра създават усещане за ритъм в композицията.

Те могат да бъдат по-подредени или по-разхвърляни, но в повечето случаи се приемат добре от зрителите. Дори когато са самоцелни, както в следващата снимка, пак стоят добре.

Зебрите са добро доказателство за тази теза, Те са почти същите по форма като мулетата, но именно повтаряемостта, редуването на черни и бели ивици ги прави толкова фотогенични.

Водещи линии


Добре е да търсим естествените водещи линии, които да насочват погледа на зрителя към основния обект в снимката. Това може да е път, река, дълбоки сенки или нещо друго. В следващите два примера това са фонтаните и стълбите

Симетрии

Търсенето на симетрии, аналогии, отражения в кадъра, също е добро решение. Когато има симетрия, централните композиции, при които основният елемент е в средата на снимката са приемливи, както и центрираните хоризонти.

Когато основният елемент е само един и особено ако е на равен фон, също е възможно да го сложим в средата на кадъра (централна композиция). Защото ако го разположим в ляво или дясно, прекалено ще натежи празното пространство от едната страна.

Диагонали

Ако хоризонталните линии в кадъра носят усещането за спокойствие, лекота и равновесие, то начупените линии и диагоналите внасят драматизъм и напрежение. Можем при снимане да наклоним камерата в ляво или дясно, за да постигнем по-разчупена композиция. Не е задължително във всяка снимка хоризонтът ни да е нивелиран. Въпреки че много хора го правят подсъзнателно.

Разбира се, тези правила не са някакви ненарушими канони. Знаем че модерното изкуство обръща класическите правила с главата надолу. Въпрос на лични предпочитания е дали ще се придържаме по-строго към правилата или ще кадрираме по-разчупено. В долните два кадъра – първият е повече по правилата. Портретна снимка е по-логично да е в портретна ориентация на сензора. Фигурата изпълва добре пространството. Хоризонтът е подравнен. Вторият кадър е по-разчупен. Камерата е завъртяна, вертикалните линии и елементи стават диагонали. Портретът е изпълнен в landscape ориентация на кадъра. Но въпреки това стои не по-зле.

При портретната фотография класическото правило е пред лицето на човека да бъде оставено по-голямото пространство, а зад гърба му по-малкото. Ако имаме движение, по-голямото пространство се оставя пред посоката на движение, по-малкото отзад.
Както казахме, тези правила могат и да се нарушават, когато това води до повече драматизъм в кадъра. Ето примери за спазване на правилото в десния портрет и за грубо нарушаване на правилата в левия – там части от главата са отрязани от границите на кадъра, главата е забита в ъгъла, няма никакво пространство пред нея, но пък има засилено усещане за движение и динамика, поради диагоналната композиция.

Добро упражнение по композиция е да снимаме известно време само с един твърд обектив, дори с ръчен фокус. Ограниченията на техниката развиват креативността. Варио обективите дават безспорно по-големи възможности за кадриране и ние подсъзнателно избираме лесния вариант. Но когато не можем да кадрираме според желанията си, когато обективът ни ограничава със зрителния ъгъл, тогава започваме повече да мислим върху сцената, какво да включим и какво не. По-бавната работа с ръчния фокус ни дава допълнително време да огледаме и обмислим нещата, а не да се подвеждаме по първото впечатление, което обикновено е най-стандартното.

Няма правила за правене на хубави снимки, има просто хубави снимки.
Ансел Адамс