Остро/контрастно осветление
За остро/контрастно осветление в естествени условия говорим, когато слънчевите лъчи директно осветяват обекта, който снимаме.
Контрастно и остро не са синоними, има случаи, в които можем да имаме силен контраст, без остри сенки и обратното – остри сенки, без силен контраст, но в големия процент от случаите, когато имаме засилени контрасти имаме и остри сенки.
Характерното за този тип осветление са много плътните и рязко очертани сенки. Силните контрасти – светлото е много светло, на места достига до изгоряло, до бяло, тъмното е много тъмно, на места до черно. Контурите на сенките са много рязко очертани, изрязани. Границата между светлина и сянка е съвсем конкретна черта, до тук е светло, натам е тъмно. И още – колкото е по-силна и концентрирана светлината, толкова са по-ярки цветовете.
Тези характеристики правят контрастното осветление подходящо за един тип и неподходящо за друг тип сюжети.
Като цяло, поради своите особености, острото контрастно осветление не е препоръчително за портретна фотография. Разбира се, в определени сюжети може да се използва, ако искаме да предадем повече грубост на лицето, ако снимаме възрастни хора, с много бръчки, острото контрастно осветление би подсилило следите от времето върху лицата. Ако искаме да скрием половината лица в сянка и т.н. Но това са по-скоро изключения.
Острото контрастно осветление би отивало повече на груби мъжки лица и е почти немислимо при бебешка и детска фотография, където лицата трябва да излъчват мекота и нежност.
От друга страна, острото контрастно осветление е задължително при сюжети, в които искаме да включим сенките като част от историята. Рязко очертани и плътни сенки не са възможни в облачен ден и при разсеяно осветление.
Острото контрастно осветление е също така добро решение при пейзажната фотография. Не че не може да се направят хубави пейзажи в облачен ден, при лошо време, мъгла, дъжд и буря. Но класическите пейзажи, тип календар, картичка или рекламна диплянка изискват слънчева светлина, защото когато има слънце, в снимката има повече цвят.
Полумеко осветление
Ако рехав облак застане на пътя на слънчевите лъчи, то вече не слънчевият диск, ами целият облак става източник на светлина. Общата осветеност пада, а светлината става по-разсеяна. В такъв случай говорим за полумеко осветление. Подобен е и ефектът, когато слънцето падне ниско над хоризонта, защото лъчите му минават през по-широк слой от атмосферата, където има изпарения и прах, които дифузират светлината.
Характерно за полумекото осветление са по-ниските контрасти. Светлото вече не е толкова светло, тъмното не е толкова тъмно. Преливките са плавни и няма рязка граница между осветените участъци и сенките. Цветовете не са толкова ярки, а са по-меки и пастелни.
Полумекото осветление е много подходящо за портретна фотография. Поради своите характеристики то е най-често използваното осветление за най-много сюжети.
Нашата основна цел като фотографи е да предадем една триизмерна реалност върху двуизмерна повърхност. Да я предадем по такъв начин, че зрителят да има чувството, че това което гледа е реално, истинско, като на живо.
Тази илюзия за триизмерност се получава основно от плавните преходи между светлините и сенките.
Ако контрастът е прекалено висок, границата между сянката и светлината е твърде рязка и изображението стои по-плоско и плакатно. Ако контрастът е прекалено нисък, няма сенки и изображението пак е плоско. В средните стойности имаме плавни преходи и най-реалистично и триизмерно изображение.
Черно-бялата фотография е безкомпромисна по отношение на използваната светлина. В цветната фотография можем да излъжем зрителя със силни цветни контрасти. Но при черно-бялото нещата нещата личат отдалеч.
Полумеко осветление получаваме лесно когато снимаме на сянка. Вкъщи до прозореца. Вечер до някоя витрина. Изобщо до не особено мощен и с по-голяма площ източник на светлина.
Меко осветление
Ако обаче в облачен ден цялото небе е покрито с облаци, тогава вече не слънцето, а цялото небе става източник на светлина. Светлината идва с еднаква сила от всички посоки. И в този случай няма сенки. Тогава говорим за меко осветление.
Обектите осветени по този начин са равномерно осветени, а липсата на сенки, често ги прави да изглеждат по-плоски и двуизмерни.
Мекото осветление се използва често в модната и портретната фотография, особено когато се снимат млади момичета и деца. То е почти задължително за бебешки сесии. Защото бебетата трябва да излъчват мекота и нежност. В продуктовата фотография също е препоръчително да се ползва меко осветление, за да бъдат продуктите равномерно осветени от всички страни, без груби сенки.
В студио можем лесно да моделираме различни типове осветление.
Ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си бил достатъчно близо.
Робърт Капа