Източникът на светлина може да заема всякаква позиция спрямо заснемания обект. Но за улеснение сме приели пет основни типа осветление.
Горно осветление, когато източникът на светлина се намира над обекта, който снимаме. Долно – когато е под обекта. Странично – когато е отстрани. Фронтално – отпред и задно или контражурно, когато източникът на светлина е зад обекта, който снимаме.
Горно осветление
В природата горното осветление се съчетава с остро-контрастното, защото когато слънцето е най-високо, в зенита си, лъчите му минават през най-тънък слой от атмосферата и светлината е най-ярка и силна. Това води след себе си силните контрасти и грубите сенки от една страна, но от друга – горната позиция на светлинния източник прави сенките насочени надолу. Тази комбинация е изключително лоша и затова горното осветление се смята за неподходящо за повечето фотографски сюжети. Особено зле се отразява при портретната фотография, където очите остават потънали в тъмни орбити, а носът хвърля грозна сянка върху горната устна. Разбира се, не само в естествени условия, с изкуствен светлинен източник също можем да постигнем горно осветление и то също ще изглежда зле. Освен ако не е специално търсен ефект. Както тази снимка на Рони Джеймс Дио, който явно умишлено е избрал горното осветление на сцената за да изглежда страховито, като череп.
Но ако не сме хеви-метъл изпълнители на сцената, едва ли бихме искали на снимка да изглеждаме така
Затова фотографите казват, че по обяд в слънчев ден не е време за снимки и е по-добре апаратите да стоят в раниците.
Което не е съвсем вярно.
Защото в слънчев ден по обяд стават хубави снимки на водни басейни – океани, морета, езера. Когато слънчевите лъчи падат вертикално върху водната повърхност, те проникват максимално дълбоко и осветяват това което е под водата – камъни, водорасли, пясък. Водата става почти прозрачна, придобива друг оттенък. Разбира се, при условие че използваме поляризационен филтър, който да изчисти отраженията от повърхността.
Долно осветление
Долно осветление в природата няма, няма как слънцето да грее отдолу нагоре. Може би, някакви частни случаи, когато лъчите се отразяват от някоя локва или огледало сложено на земята.
Можем обаче да си направим такова осветление в студиото. Освен във фотографията, се използва и в театъра, в киното и в телевизията. Ефектът е, че ни вкарва в стилистиката на “смешки и страшки”. Понеже не сме свикнали да виждаме във всекидневието си нещата осветени по тоя начин, необичайно е.
Странично осветление
Ако горното осветление е двойно неподходящата комбинация за снимки, то страничното естествено осветление е двойно подходящата комбинация. Затова фотографите предпочитат да снимат рано сутрин или привечер, когато слънцето още не се вдигнало високо или вече е паднало ниско над хоризонта, а лъчите му осветяват странично обектите. Дори има приложения за телефона като “фото тайм” които ни казват кои са най-подходящите часове за снимки в съответния сезон и географска ширина. И те са именно сутрин около изгрева и вечер около залеза.
Страничната светлина, създава странични сенки, които правят двуизмерното изображение да изглежда релефно, обемно и триизмерно.
В естествени условия, страничното осветление често се съчетава с полумекото, защото слънчевите лъчи преодоляват по-широк участък от атмосферата и са по-дифузирани от изпаренията и твърдите частици във въздуха. По широкият слой от атмосферата поглъща и част от синия спектър, светлината става по-топла и нежна.
Фронтално осветление
За фронтално осветление говорим, когато ъгълът на светлинния източник съвпада с ъгъла на заснемане. Типичен пример за фронтално осветление са вградените светкавици на фотоапаратите.
Основен проблем на фронталното осветление е, че при него всички сенки са скрити зад обекта. Обектите са лишени от сенки в още по-голяма степен дори, отколкото при мекото осветление и сцените осветени по този начин изглеждат плоски.
От там идва и шеговитият израз “светкавицата – враг на фотографа”. Ако разчитаме единствено на директната светкавица, като източник на светлина, няма начин да получим качествено изображение.
Както се вижда използването на фронтална светкавица не е препоръчително. Именно по такива съображения, за да избегнат фронталното осветление, много от фотографите, които имат репортерски светкавици, с чупещи се глави, насочват светкавицата нагоре в тавана и настрани. Идеята е, лъчът да не отива фронтално към обекта, а да бъде насочен в друга посока, където да срещне препятствие от което да се отрази и светлината да се върне към обекта, хем по-разсеяна, хем от посока различна от фронталната.
Фронтална светкавица можем да използваме в запълващ /fill in/ режим, когато имаме основна светлина в обекта и фона, но сенките са тъмни и искаме да ги просветлим.
Задно (контражурно) осветление
За контражурно осветление говорим когато източникът на светлина се намира зад снимания обект. В този случай, обикновено има една засилена графичност в кадъра, обектите излизат като силуети.
Но това в много голяма степен зависи от измерването на светлината.
Начинът на измерване – по целия кадър или в точка (в обекта) ще ни даде съотношението между задната светлина и отразената. Ако измерим в точка (зона), която се намира в сенките, задният план ще изгори, но ще получим детайли и цвят от тъмните участъци.
Контражурните портрети са много ефектни и често фотографите използват именно този тип осветление. Такива снимки се отличават с по-нискък контраст, но с приятни и топли цветове. Задната светлина прави “ореоли” по контурите на обектите.
А когато снимаме със стар, непросветлен обектив, насрещната светлина често създава флейъри, които могат от дефект да се превърнат в ефект
Всякакви прозрачни и полупрозрачни материи стоят много добре осветени с контражурно осветление, защото светлината минава през тях и те греят от снимката.
Напоследък фотографията се превърна в такова просто забавление, каквито са секса и танците.
Сюзан Зонтаг