Вероятно сте чували и чели за легендарни герои, легендарни времена, легендарни личности, легендарни автомобили, легендарни оръжия… Е, време е да научите нещо повече за някои уникални постижения на инжнерната мисъл в областта на фотографската техника. „Легенди“ и „митове“ са понятия, които често свързваме с нещо нереално и приказно, нещо което се е случило толкова отдавна, че реалността се е стопила някъде между безбройните гънки на отминалото време и е останало само приказното и вълшебното. Винаги, когато се сблъсквам с тези думи, в съзнанието ми се появяват легендарни герои и събития от преди хиляди години. За достоверността на повечето от тях едва ли има доказателства, но въпреки това те винаги ще бъдат живи благодарение на притчите, които преминават през вековете. И така, сега ще ви разкажем за една легендарна фотографска марка, която ще остане завинаги в историята на фотографията с многобройните си новаторски решения и уникални модели. Още с избора на името ù преди близо един век нейните основатели дават да се разбере, че тя рано или късно ще се превърне в легенда така, както митичните герои от планината Олимп в древна Гърция. Представяме ви историята на Olympus.
През далечната 1919 г. е създадена фирмата Takachiho Seisakusho с основна дейност производството на медицински прибори. През следващата 1920 г. се появяват първите продукти, разработени и реализирани от Takachiho – клиничен термометър и медицински микроскоп с увеличение 600 пъти. Следват нови разработки на оптични уреди и през 1921г. основателите на компанията решават да атакуват европейските пазари. За тази цел, разбира се, е нужно ново име, тъй като европейския потребител едва ли би възприел лесно типично японското Takachiho… Вероятно много от вас не знаят какво значението на тази дума – това е името на планината, на която живеят японските богове. Сигурно вече се досещате защо новата търговска марка получава името Olympus. През следващите 15 години фирмата произвежда предимно медицинска оптика. Продуктите ù добиват все-по голяма популярност и съответно финансовото ù състояние става все по-добро. Логично идва и моментът, в който вече големият производител на оптика решава да се намеси в бързо развиващия се пазар на фотографска техника и апаратура. Годината е 1936, а първият фотоапарат е наречен Semi-Olympus I. Разбира се това име не е случайно (semi означава полу-), защото само обективът Zuiko 75 mm F4.5 е произведен от Olympus. Тялото е на The Proud Company, а затворът – на German Auto Compur. Камерата използва 120 mm ролфилм. Две години по-късно втората генерация на този модел е изцяло производство на Olympus и все още носи същото име, но вече с индекс II.
В същото време продължава усъвършенстването на първия модел и в резултат се появяват няколко негови разновидности с името Olympus Chrome Six. В някои от тях обективът Zuiko 75/4.5 e заменен със Zuiko 75/3.5 или с още по-светосилния 75/2.8. Вариантите на този модел се произвеждат чак до 1955 г. Olympus се намесва малко късно в пазара на 35 mm формат. Първият ù апарат, използващ 35 mm филм е произведен през 1948 г., когато на пазара доминират фирми като Leica, Contax, Nikon, Canon и др. Наречен е Olympus 35 и се произвежда в 8 варианта (от 1948 до 1955 г.). Това всъщност е първата камера с вграден в обектива затвор, произведена в Япония. Странно е също, че кадърът се маскира и реалният формат е 24х32 mm, като така се получават 40 вместо стандартните 36 кадъра. Обективът е несменяем Zuiko 40 mm с максимална бленда 3.5. Благодарение на здравината си и добрата оптика моделът бързо добива популярност сред фотолюбителите не само в Япония.
В края на 40-те и началото на 50-те години Rolleiflex налага един тип фотоапарати, който за кратко време става абсолютен хит в целия свят. Това е т.нар. двуок фотоапарат 6х6, при който има два разположени един над друг обективи. Единият е по-нискокачествен и служи само за визиране, а другият е основният, който формира изображението върху квадратния кадър. Появяват се стотици подобни модели от много производители, като през петдесетте години само в Япония те са над 300! Популярни варианти на този стандарт в България са руският „Любител 166“, чешкият Flexaret Meopta и др. Olympus се включва в този сегмент, когато той е в разцвета си – през 1952 г.с моделите от серията Flex със светлосилен обектив Zuiko 75/2.8. Това са и последните средноформатни фотоапарати на компанията.
Не може да не споменем и една любителска серия 35 mm камери, произвеждани по същото време (1955–1958 г). Общото им название е Olymus Wide. От самото име става ясно, че те са окомплектовани с широкоъгълен обектив. Модификациите са общо 4, но специално внимание заслужава Wide-s. От четирите варианта единствено той е телеметрична камера с невероятен несменяем обектив с фокусно разстояние 35 mm и бленда 2! Обективът е наистина изключително добър за такъв тип фотоапарат, съставен е от 8 елемента в 6 групи и е много добре коригиран. По това време Olympus Wide-s е единственият фотоапарат с такива качества и в същото време на достъпна за любителите цена. Моделът бързо става абсолютен хит сред по-напредналите любители и предпочитана джобна камера за много професионалисти и репортери. През същият период започва производството на серията Olympus 35 S, която се отличава от Wide по фокусното разстояние на обектива – 42 mm. Произвеждат се варианти с максимална светосила на обектива 1,8, 2, 2,8 и 3,5. Разбира се, най-интересен и най-търсен от колекционерите е моделът със светосила 1,8. Цялата серия се отличава със солидност на изработката и голяма здравина.
Своеобразен наследник на тези модели стават телеметричните Olympus Ace и Olympus Ace-E. Разликата между тях е, че вторият е снабден със селенов светломер. Това отново са уникални по рода си модели. За пръв път в Япония се произвеждат фотоапарати със сменяеми обективи, при които затворът е вграден в самия обектив. За Olympus Ace и Ace-E се произвеждат 4 обектива: 35/2.8, 45/2.8, 80/4 и 80/5.6. Наистина в днешно време е изключителна рядкост да се намери целият комплект в добро състояние.
През 1959 г. Olympus възлага на известния по онова време конструктор и дизайнер Йошихиса Мейтани да разработи малка, евтина и в същото време качествена камера. Така се ражда легендарната серия Pen. Първоначално малкото джобно фотоапаратче с формат на кадъра 18х24 mm носи само името Pen (без Olympus), но компанията бързо поправя грешката си под влияние на огромната популярност,която придобива камерата. Следващата генерация вече се нарича Olympus Pen-S и се произвежда във варианти с различни обектива Zuiko – 30/2.8, 25/2.8 и 28/3.5, които по традиция са висококачествени. Така замислените като евтини и компактни камери за народа, стават любими на фоторепортерите заради миниатюрния си размер, качествената оптика и икономичността си. Благодарение на формата в един филм се съдържат 72 кадъра. Моделът Pen е една от най-успешните и масови разработки на Olympus. Чрез десетките му разновидности марката достига до стотици хиляди хора по света. През 1961 г. стартира производството на изцяло автоматичен модел – Pen ЕЕ (Еlectric Eye), предназначен за най-непретенциозните потребители. Обективът е с фиксиран фокус, скоростта е само една – 1/60, а блендата се променя автоматично в зависимост от наличната светлина. Olympus рекламират новата камера като фотоапарата, при който е необходимо само да се натисне спусъкът. Така се раждат първите Point&Shoot камери, предназначени за абсолютните лаици, които не желаят да научат каквото и да е за бленди, скорости и фокусиране. Започва ерата на компактните фотоапаратчета за всеки и по всеки джоб.
Компанията бързо разбира, че концепцията е правилна, но има много потребители, за които базовият модел не представлява интерес. Поради тази причина Pen ЕЕ се произвежда общо в 13 разновидности, като най-скъпият Pen ЕЕ-D е оборудван с 32 mm обектив с бленда 1,7 и пълна програма на експозицията, а Pen ЕМ има вграден мотор – впечатляващи параметри когато става въпрос за 1965 г. Последният модел от серията е разработен през 1981 г. и има вградена светкавица. Производството и разработката на концепцията Pen продължава над 30 г., което ясно показва колко успешна се оказва тази идея.
Върхът на ерата Pen е професионалният огледално-рефлексен модел Pen-F, който е първият на Olympus и единственият в света огледално-рефлексен фотоапарат с формат на кадъра 18х24 mm.
Той е с уникален дизайн и инженерни решения – вместо пентапризма използва система от огледала с хоризонтално разположение, затворът е въртящ се диск, изработен от титанова сплав и така стават възможни времена на синхронизация със светкавица до 1/500 s. В резултат на всичко това размерът на фотоапарата е много малък, а дебелината му е както на останалите Pеn модели. За камерата е разработен внушителен арсенал от обективи :
» Широкоъгълни – 20/3.5, 25/4 и 25/2.8
» Нормални – 38/1.8, 40/1.4, 42/1.2, 38/3.5 Macro и супертънкият 38/2.8, наречен „палачинка“
» Портретни – 60/1.5, 70/2 и 100/3.5
» Телеобективи – 150/4, 250/5, 400/6.3 и 800/8
» Вариообективи – 50-90/3.5 и 100-200/5
Освен всичко това Olympus предвидливо пуска на пазара преходници, чрез които могат да се ползват обективите, произведени от повечето водещи фирми. Разбира се компанията не забравя да предложи и внушителен набор от аксесоари за тази камера, сред които адаптери за микроскопи, ъглов визьор, макролещи, филтри и др.
Последната генерация на добилата голяма популярност 35-а серия се произвежда от 1966 до 1975 г. Повечето от 13-те модела са телеметрични, всички са с несменяема оптика, а различните модификации се оборудват с обективи 42/1.7, 42/2.8, 40/1.7 и 38/ 2.8. Някои са напълно механични, а други с приоритет на блендата или с пълна програма. Означените с SP притежават система за настройка на светкавицата – въвежда се водещото число и в зависимост от него и разстоянието до обекта камерата сама си избира необходимата бленда. През 1981 г. Olympus лансира последният представител с този дизайн и първият с автофокус и вградена светкавица. Автофокусът е активен с инфрачервен лъч, отделно има и телеметрична система за фокусиране. Произвеждан е за ограничени пазари, а обективът му е D-Zuiko 38/2.8. През 1983 г. е заменен от новият Olympus AFL, който вече работи с литиеви батерии и дава възможност за презареждане на светкавицата само за 1,5 s. През 1986 г. се появява първият в света компактен фотоапарат, който е изцяло влагозащитен. Името му е AF1 Nurepika.
Наследник на компактните модели от групата 35 е създадената през 1979 г. нова серия ХА. Въпреки, че са изработени от пластмаса, те са изключително надеждни, бързи и удобни. Снабдени са с капак, който покрива и предпазва обектива. Благодарение на качествената си оптика, мощната светкавица и точната автоматика ХА стават за пореден път любими апарати освен за многобройните любители, и за много журналисти. Първият модел е снабден с телеметрична система за фокусиране, а ХА-2 има 3-зонов автофокус за близки, средни и далечни разстояния и се произвежда в няколко цвята. ХА-4 пък е с 28 mm обектив и дава възможност за макрофотография от минимално разстояние 30 cm.
Olympus Stylus Epic, известен още като µ [mju:] – II е 35-милиметрова компактна камера, която започва да се произвежда през 1997г.
Моделът е оборудван с качествен 35мм обектив със светлосила 2.8, защитен с плъзгащ се капак. При отварянето му започва зареждане на светкавицата, така че не се губи време по-късно и тя е готова за първия кадър. Тялото е много компактно, здраво и стилно като в същото време е леко – само 145 грама. Автофокусът му е бърз и изненадващо точен за времето си.
Този модел придобива култов статут между много професионалисти, които го използват като втора камера. Произвеждат се и версии с варио обектив, но те нямат същия успех заради по-ниската светлосила на обектива и по-бавната скорост на фокусиране.
През 1970 г. Olympus пуска първото и единствено 35 mm SLR тяло, което работи с обективи на резба М42. За него фирмата произвежда 6 обектива –
28/3.5, 35/2.8, 50/1.4, 50/1.8, 135/3.5 и 200/4. Всички те са „преиздадени“ по-късно с байонет за новата система ОМ. Разбира се Olympus FTL може безпроблемно да работи с всякакви обективи на резба М42, които са били доста популярни по онова време.
Легендарната серия ОМ се появява през 1972 г. Тя отново е продукт на дизайнера Мейтани. Първият фотоапарат от серията е бил наречен М-1, но след протест от страна на Leica, компанията го преименува на ОМ-1 – изключително компактна професионална камера. Има възможност за смяна на матовите стъкла, снабден е с много тих и здрав затвор (с капацитет над 100 000 цикъла) и въздушно демпфериране на удара от огледалото. Предлагат се и много аксесоари и преходници за съвместимост с обективите на Nikon и Canon. Основната отличителна черта на фотоапаратите от серията ОМ в сравнение с конкурентите от професионалния клас е компактността на телата, обективите и аксесоарите, без това да оказва влияние на останалите качества на камерите. През 1975 г. ОМ-1 е заменен от ОМ-2, който има автоматичен режим с приоритет на блендата. Това е и първият фотоапарат в света с директно TTL измерване на светлината и контрол на експозицията по време на заснемането. За да калибрира тази система Olympus е събрала всички видове филми, произвеждани в света по онова време и е измерила отразяващата способност на емулсията им! ОМ-4 и титаниевият ОМ-4Ti са върховите модели на серията. Те имат измерване на светлината, базирано на 8 точки. Скоростта на електронно контролирания затвор е 1/2000 s, увеличена е и здравината на тялото. Във визьора е въведена индикация на скоростта на затвора. При версията ОМ-3 пък е реализирана възможност за работа на затвора без батерии в пълния диапазон от скорости. ОМ-2SP пък е първата ОМ камера с възможност за пълно програмиране на експозицията.
Интерес представлява също моделът ОМ-30, който притежава уникалната Zero-in-focus система. Любопитно е, че по това време са се водели дебати дали е редно да се използва система за автофокус в камери от висок клас. Вероятно това звучи смешно на по-младото поколение фотографи, но преди 20 години системите за автофокус не са били така съвършени и бързи както днешните. На ОМ30 Olympus поставя индикация, която показва дали обектът е на фокус и съответно дали е пред или зад фокусната равнина. Интересното е, че при включване на системата Zero-in-focus е било възможно задействането на затвора в момента, в който е реализиран точен фокус. Трябва да се отбележи, че ОМ-30 се превръща в истинска AF камера, когато се използват няколко специално създадени за целта вариообектива с вграден мотор. През 1985 г. се появява и наследника на ОМ-30 – ОМ-40, който е снабден с ESP (Еlectro-selective Pattern) система за измерване на светлината, корекция при снимане в условия на насрещно осветление и нови програмни режими.
Камерите ОМ се славят и до днес като едни от най-добрите професионални фотоапарати на 70-те и 80-те години. Титаниевият вариант на ОМ-4 държи висока цена и до днес, а ако е в перфектно състояние има и колекционерска стойност. Първата и последна автофокусна ОМ камера на Olympus е ОМ707 с вградени мотор и светкавица. За нея са разработени 8 AF обектива. Различава се значително от легендарната и изключително успешна серия ОМ и бележи началото на новата електронна и по-късно цифрова ера от легендата Olympus
