Етюд: Портретна сесия с компактен фотоапарат

Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/125sec, F/2.8, 320ISO

Често получаваме и-мейли и съобщения с един и същ тривиален въпрос: „Какъв фотоапарат да си купя, за да правя хубави снимки“. Отговорът е също тривиален: „Фотоапаратът е само инструмент, хубавите снимки зависят най-вече от вас“. Случвало се е на събития, особено сватби, някоя шаферка да направи забележка на фотографа, че така, както е застанал срещу слънцето, не може да се получи добра снимка. След като види резултата, реакцията е “ Ама защото апаратът ви е хубав“ . Правилният отговор е: „И вашите тенджери готвят вкусни ястия“ 🙂 Така ледът е разчупен и разговорът тръгва в желаната посока.

Разбира се изборът на фотоапарат зависи много от вида фотография, за която ще се използва. Има по-бавни модели, но с висока резолюция и динамика, които са перфектни за пейзажна фотография, други са бързи и могат да снимат при висока чувствителност – най-добър избор за репортаж и снимки при лоши светлинни условия, трети са универсални и вършат работа за всичко. Особеностите на различните видове камери разгледахме в главата „Избор на техника“

Много хора се отнасят с пренебрежение към компактните фотоапарати с вградена оптика и смятат, че те не могат да бъдат сериозен избор, особено за динамични снимки на хора, портретна фотография и т.н, тъй като няма как да им бъде поставен портретен обектив с бленда 1.4, който да размазва максимално задния план. Качествените портретни обективи са чудесен изнтрумент, но не трябва да сме крайни в убеждението, че ако не си с 85/1.4 или 135/1.8, няма как да направиш хубав портрет. Понякога е важно да елиминираме фона ако пречи и е разсейващ, но друг път той допринася за общото изграждане на историята. А често самоцелният портрет без разказана история, макар и перфектен технически,  е скучен. Дефокусът си е дефокус и може да изглежда еднакво на гара Подуене в София и на гара Монпарнас в Париж, а това едва ли ще ви бъде цел ако снимате на второто място:)  Всъщност напоследък заиграването със силния дефокус стана мода и се преекспонира, а това доведе до износването му като средство за по-силно внушение. Същото можем да кажем за стотиците нагласени пози по време на сесия. За съжаление те не са безбройни и започнаха да се повтарят, особено ако са на еднакви локации. Единственото, което остава винаги уникално, са истинските човешки емоции, така различни и индивидуални за всеки. Тяхното улавяне при снимки на хора, портретни сесии или просто като забавление между приятели, остава истински спомен от времето, мястото и духа. Спомен, който докосва сърцето и пълни очите след години.

За улавянето на такива емоции, често се налага да си разказвач от първо лице, а това означава да си близо до хората, да комуникираш с тях, да се шегуваш и да ги предразполагаш. Нещо трудно постижимо с голям и тежък фотоапарат + дълъг портретен обектив. В такива ситуации малкият и непретенциозен джобен фотоапарат би свършил по-добра работа. Често напоследък за подобни задачи се използват смартфони, но все пак при повечето от тях визията е прекалено плоска и въпреки, че при скъпите модели основната камера разполага със сравнително голям сензор, тя обикновено е с широкоъгълна оптика и не е най-добрият избор за портретна фотография. В този аспект можем да изберем нещо по-бързо, с малко по-голям сензор, с възможност за ръчни настройки и директни контроли. Такива са съвременните безогледални фотоапарати със сменяема оптика, както и някои с вградена. Тук също има особености и компромиси. Избирайки безогледална фул фрейм камера с универсален 24-70/2.8 обектив, получавате страхотно качество, но това не е в никакъв случай джобен апарат, тъй като вариото с тази светлосила за голям сензор е също много голямо и тежко. По-добрият избор за обектив в този случай е по-малък твърд светлосилен, но ако се налага да снимате кадри с по-широк зрителен ъгъл, ще трябва да носите и още един, широкоъгълен, за да ги сменяте. Колкото по-малък става сензора, толкова са по-компактни обективите, но изображението става все по-плоско и чувствителността при ниска осветеност намалява. Един интересен вариант е фотоапарат с голяма матрица и вграден бърз светлосилен обектив – примерно Leica Q или Sony RX1. Leica Q има изключително остър 28мм обектив с бленда 1.7 и 24мп матрица. Веднага ще кажете, че 28мм е твърде широко и няма да ни върши пълноценна работа. Така е, но само на пръв поглед. 24-те мегапискела са много важни ако снимаме пейзаж на 28мм и искаме да пресъздадем множеството фини детайли в картината. В същото време едва ли са толкова важни при портретна фотография. Като се замислим, никой не е щастлив да му се виждат всички дефекти на кожата, така че 5-6мп биха били перфектни за портрет. Т.е. можем спокойно да използваме заложените в софтуера кроп режими или да направим отсечка по-късно. 28мм обектив и 24мп матрица на Leica Q ни дават възможност да правим отсечки, съответстващи на зрителен ъгъл/резолюция : 35мм и 15мп, 42мм и 10.5мп , 50мм и 8мп или защо не 60мм и 5мп. Не трябва да забравяме, че ДОФ-ът при кроп със зрителен ъгъл, съответстващ на 56мм, в тоя случай (28mm, F1.7 х2), ще бъде същият, както при истински 56мм обектив и F3.4. Същите неща важат и за Sony RX1mk2, който пък има цели 42мп на разположение, т.е. носи много на отсечки. За съжаление обективът му е с фокусно разстояние 35мм и няма как да го намалим за по-широк ъгъл, освен ако не използваме понижаваща приставка – конвертор. И двата фотоапарата са доста скъпи , между 7 и 8 000лв.

Доста по-евтин и с много добри характериситки е FujiFilm X100F. APS-C матрица с 24мп, фиксиран 23мм/2 обектив ( 35мм приравнено) ,  чудесни цветове и ниски нива на шум при цена около 2700лв. Ако все пак не сте готови да отделите подобна сума, на дневен ред идват моделите с м4/3 матрици на Олимпус и Панасоник или тези с APS-C на Sony и Fuji. Те обаче също имат нужда от допълнителна оптика, което ги оскъпява.

Интересен модел с м4/3 матрица и вградена оптика е Panasonic LX100 ( 1100лв като нов и около 600 втора тъка) и неговият близнак Leica D-LUX typ 109 ( 1950лв като нов и около 1000 втора тъка). Двете камери са абсолютно идентични, имат м4/3 матрица с 12мп и чудесен обектив Leica с приравнено фокусно разстояние 24-75/1.7-2.8. По-високата цена на Leica D-Lux идва от името. Плащате за престиж. Нещо като идентичните SUV модели на Фолксваген и Порше:) Вече са налични и новите им версии Panasonic LX100 II и Leica D-Lux 7 с по-висока резолюция, сензорен тъч дисплей – на цени съответно 1750 и 2350лв

Тези модели са много подходящи за качествена джобна камера, която може да бъде винаги с вас и в същото време може да разчитате на бърз,  точен АФ в комбинация с чудесен остър обектив Leica и 4К видео .

За да покажем нагледно възможостите на подобен тип фотоапарати, публикуваме кратка, непринудена портретна сесия с Panasonic LX100 .

Малко се притесняваме….Lumix Lx100, 58mm equiv, 1/200sec, F/2.8, 200ISO
Колко точно? Ей толкова….Lumix Lx100, 47mm equiv, 1/200sec, F/2.6, 200ISO
А ако ви накрам да се изплезите? Не, не мога!!! Lumix Lx100, 40mm equiv, 1/320sec, F/2.5, 200ISO
Е, вече разчупихме гипса…Lumix Lx100, 40mm equiv, 1/320sec, F/2.5, 200ISO
Да пробваме в контражур? Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/160sec, F/2.8, 200ISO
Улицата в заден план. Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/160sec, F/2.8, 200ISO
Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/160sec, F/2.8, 200ISO
Lumix Lx100, 24mm equiv, 1/400sec, F/1.7, 200ISO

И сега едно сравнение с DSLR и портретни обективи.

Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/125sec, F/2.8, 250ISO
Sony DSLR A900, Carl Zeiss 135/1.8

Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/250sec, F/2.8, 200ISO
Nikon D800E, Nikkor 85/1.8

Lumix Lx100, 75mm equiv, 1/160sec, F/2.8, 200ISO
Nikon D800E, Nikkor 85/1.8

Портретният обектив в комбинация с Фул Фрейм камера е страхотен, но неизбежно се сещаме за онзи пример с гарите Подуене и Монпарнас…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *