Minolta AF50/1.7 е първият модерен автофокусен обектив в историята на фотографията. Започва да се произвежда през 1985г в комплект с първата автофокусна камера Minolta 7000 и така тази комбинация отваря нови хоризонти пред професионалните фотографи. Обективът е лек (само 180 грама), но със солидна конструкция и метален байонет. Състои се от 6 елемента в 5 групи, а ламелите на диафрагмата са 7. Максимално отворената бленда е F/1.7, а максимално затворената – F/22. Няма вграден мотор, задвижването става с редуктор (отвертка) през тялото на камерата. Здравината, надеждността, много добрите оптични качества и ниската цена го правят предпочитан за широк кръг от любители и професионалисти. През годините се е използвал с всички автофокусни филмови камери на Minolta, след това с DSLR моделите на Konica-Minolta, а накрая с DSLR и SLT камерите на Sony, които имат вграден мотор и поддържат фокус с този обектив. Дори и с тези камери обаче, обективите на Минолта не можеха да работят пълноценно и не можеха да използват някои от новите функции, каквато беше фокусът по око при SLT-A99II. За съжаление с навлизането на безогледалните камери, Minolta 50/1.7 и нейните събратя по „отвертка“, постепенно изчезнаха от сцената и останаха да събира прах по шкафове и кашони, тъй като тези нови фотоапарати логично не бяха оборудвани с вътрешен мотор и редуктор за задвижването на автофокуса, какъвто е необходим при старите обективи с A байонет. Цената на Minolta AF 50/1.7 също падна значително и последно се намираше в диапазон 70-100лв.



И така, в края на 2020г, Sony изненадаха приятно всички, пускайки нов изключително компактен преходник LA-EA5 с вграден мотор, който даде възможност на новите безогледални камери да работят със стари обективи на Minolta и Sony. Веднага решихме да направим бърз тест с най-стария от всички тях – Minolta AF50/1.7. Честно казано очакванията ни бяха надхвърлени. Този легендарен обектив се завърна отново на сцената и то с неподозирани до сега екстри като стабилизация + следящ фокус по лице и око. Нашият тест беше проведен със Sony A7Rmk4 – 60 мегапиксела и обективът не ни разочарова, дори и на максимално отворена бленда. Бързината на фокуса разбира се не е на нивото на съвременните модели, но е напълно достатъчна за много задачи, а точността е в пъти по-добра в сравнение със старите DSLR и SLT модели. От долните примери можете да придобиете представа за възможностите на комбинацията Sony A7Rmk4 + Sony LAEA5 + Minolta AF50/1,7






В контражур фокусът по око се справя много добре и липсва характерното колебание (хънтене) при такива светлинни условия. Контрастът в такива условия е нисък – нещо нормално за това поколение обективи, но това придава мекота на изображението.



При следващата снимка на бленда F/1.7 фокусът е точно в главата на минаващата котка. Можете да видите оригиналния кадър и отсечка 100% от него.










Нивото на аберациите при този 35 годишен обектив е забележително ниско. В това отношение превъзхожда някои съвременни обективи, които са над 20 пъти по-скъпи. Следващите няколко снимки са направени при остра контрова светлина и блестящи повърхности – идеална среда за появата на аберации. В случая такива не се виждат. Няма приложени филтри за корекции на аберациите.




Като заключение на това кратко ревю, можем единствено да поздравим Sony за благородното решение да дадат нов живот на старите обективи от филмовата ера !
*Забележка: За сега този и други обективи без мотор имат AF с LA-EA5 само с по-новите тела на Sony – A6600, A7Rmk4, A9mk2, A1 . Надяваме се със софтуерен ъпдейт тази фонкционалност да бъде отключена и с по-старите модели безогледални камери.