Етюд: Различна гледна точка

„Фотографът трябва да вижда диаманти там, където другите виждат камъни“ – това е една мисъл на доц. Петър Абаджиев, която има дълбоко философско и психологическо послание. Ако се замислим, тя не е валидна само за света на фотографията, а изобщо за живота около нас. Често виждайки общата картина, ние си съставяме окончателно мнение, преди да сме навлезнали в детайлите. Често пропускаме да видим необикновеното под обикновената обвивка. В този кратък етюд, ще опитаме да покажем как биха изглеждали на пръв поглед скучните неща около нас, ако променим гледната си точка към тях.

Следващите две снимки са заснети с телефон от горна гледна точка, така както ги виждаме всеки ден с очите си:

Обикновена трева в селски двор. Повечето хора едва ли биха и обърнали внимание.
Малки маргаритки в тревата. Нищо интересно като обект на снимка.

Какво би станало обаче ако сменим гледната точка и използваме различен вид техника? Следващите две снимки са направени на същото място с безогледален фотоапарат и обектив 70-400/4-5.6 от ниска гледна точка.

Sony A9ii, Sony 70-400/5.6 – Ниската гледна точка, силният дефокус и компресия на телеобектива изолират само този малък стрък от хаоса в тревата.
Sony A9ii, Sony 70-400/5.6 – Ниската гледна точка, силният дефокус и компресия на телеобектива изолират само една от всички маргаритки.

Някак си нещата взеха да се променят, нали:) Вече имаме конкретен обект, а нестандартната визия прави снимката различна, тъй като обикновения зрител няма как да я види по тоя начин. Потапяме се в света на малките неща и снимаме от тяхната гледна точка. Мислех си, че ако сега валеше дъжд, би се получило красив ефект с контражурната светлина и капки дъжд.

Опитах да пръскам вода с малка градинска лейка, но капките не бяха много, за да бъдат уловени в достатъчно количество при скорост на затвора 1/1000сек.
Тогава на помощ ми се притече този градински маркуч с накрайник – водата под високо налягане създаваше истински „порой“
И така, резултатът започна да ми харесва. Засилих малко контраста и вдигнах баланса на бялото на 8000К, за да получа по-топло излъчване.

Следващите няколко примера са направени по този начин

Sony A9ii, Sony 70-400/4-5.6. Същите маргаритки – различна визия.
Sony A9ii, Sony 70-400/4-5.6 – едно самотно глухарче. Цветните петна във фона са дефокусираните бутилки с газова инсталация на съседа ми…Нещо толкова банално, а създава такъв очарователен фон.
Sony A9ii, Sony 70-400/4-5.6 – Отново глухарче, преди да цъфне. Скоростта на затвора е 1/500сек, за това време водните капки изминават определено разстояние и излизат като продълговати линии.
Sony A9ii, Sony 70-400/4-5.6 – тук скоростта на затвора е 1/1500сек. Водните капки са почти точковидни.
Sony A9ii, Sony 70-400/4-5.6, скорост на затвора 1/1500сек. Силна контрова светлина от слънцето малко преди залеза. Ако искате капките вода да блестят, снимайте така, че светлината да минава през тях, а фонът да е тъмен.
Същият кадър, но в случая водата е зад, а не върху Игликата. Така тя е само фон в дефокус.

И така – този кратък Етюд имаше за цел да ви покаже, че около нас има много интересни и красиви сюжети. Трябва само да ги видите във въображението си и след това да опитате да ги заснемете.

Още интересни неща по темата, можете да прочетете в раздел : „Изразни средства във фотографията“