Снимките на огън носят специфична атмосфера, тъй като пламъкът осветява обектите с топла, оранжево-жълта светлина. Но да се снима на светлината на пламъка не е лесно, защото той е много светъл, а обикновено наоколо е много тъмно. Контрастът е голям. Затова трябва да сме много внимателни с избора на обектив, с настройките на фотоапарата и с белия баланс. Ако е много тъмно и разчитаме единствено на светлината от пламъка, добре е да използваме по-светли обективи, да отворим максимално блендата, за да пропуснем повече светлина към сензора. Можем да оставим апаратът сам да избере ИСО-то, като го поставим на позиция auto. Измерването на светлината в никой случай не бива да е спотово, в точка и тази точка да е позиционирана в пламъка, защото така апаратът ще измери много силна осветеност, ще коригира настройките и всичко освен една светеща точка ще бъде много тъмно, може би дори черно. По-добре е да използваме матричното мерене, тогава има опасност светлите участъци да прегорят, но това е по-добрият вариант.
Ако използваме светкавицата на апарата или външна светкавица, обикновено светлината е достатъчна и апаратът настройва ниско ИСО, затворена бленда и бързи скорости на затвора.. Но разликата в осветеността която дава светкавицата и осветеността от пламъка е много голяма и при висока скорост на затвора, затворена бленда и ниско ИСО, пламъкът изобщо няма да се види. Затова по-добрият вариант е да намалим скоростта на затвора, така пламъкът ще излезе достатъчно отчетлив на снимката.
Най-добре е ако има и някаква естествена светлина, не особено силна, така че да не заглуши светлините от пламъка, но достатъчна, за да се видят детайли и цвят и в тъмните участъци, там където огънят не осветява.
Огънят изпъква чудесно на фона на „синия час“ – малко след залез, когато небето е в синкаво-лилави оттенъци.
Когато снимаме фойерверки, трябва да знаем, че с по-бавна скорост на затвора ще имаме по-дълги огнени следи в небето. По-бързите скорости ще направят фойерверките като едва забележими точки. Но по-бавните скорости, означават да носим статив с нас, което не винаги е удобно. В такива случаи много помага стабилизацията в обективите и телата на фотоапаратите. Можем да снимаме със скорости достатъчно дълги за да имаме ясни огнени следи и достатъчно кратки за да не размажем изображението от трепването на ръката. Това са скоростите от порядъка на 1/15 до 1/2 сек. Освен следите от фойерверките, които несъмнено са красиви, добре е все пак в кадъра да има и някакви статични обекти.
